Мутреене
Живеем в мутренски свят, в мутренска държава, в мутренска среда.
И това не е само, защото мутра е премиер, мутренски са действията му, мутренското попива в обществото.
Това е заради световъзприятието – по мутренски критерии, с мутренски обяснения и извинения.
Да видим…
В мутренския свят няма „победа” – има „биене”…
Няма „критика” – има „атака”…
Няма „управление” – има „мачкане”…
Няма „убеждение” – има „насилие”…
Термин „политика” не съществува – има „действие”, „натиск”, „падне ли ти…”.
Защо тогава изобщо разсъждаваме какво и най-вече – защо, става?
И да е имало, и да е нямало, то е било в онези – другите измерения.
И реакцията на Борисов и останалите мутри е съвсем очаквана.
Той се чувства „нападнат”…В изкривения му свят друга форма на общуване не съществува. Щом някой не е съгласен с него – той е заплаха, опасност,
Мутрите разсъждават /ако изобщо им е достъпно това упражнение/ с неясни за нормалния човек категории…
Подозрителността приема такива измерения, че не вярват и на съветниците си – едва ли ония ги съветват да вършат глупости.
Всеки, който не ближе, е враг. Опасен враг! Просто няма други състояния…
Там се играе винаги и само „ва банк”, без алтернативи, има само напред и назад.
В този свят си представят нещата така – убиваш или те убиват…А така се и действа.
Затова този свят, тези пещерни остатъци, тези групировки са опасни за нормалните хора.
Вгледайте се в дискусии с участието на гейберасти. Наглост, агресивност, безочие. Постоянна атака – прекъсване на опонента, шаблони, повторения, търсене на конфликта..
Всички – мъже или жени, са изключително наострени, а вече и с изпилени нерви и треперещи гласове.
Няма логика, няма мисъл, няма диалог.
Близък бой и – каквото стане!
И това в разговор уж с други партийци – макар и не от тяхната партия.
А как се отнасят с нормалните хора…
Погледнато през реалността, всички политически партии, колкото и от различни части на спектъра да са, колкото и да се мразят и да искат другата да не съществува, изглеждат най-много като биещи се кучета.
От дългогодишния ни живот сред помиярите знаем – когато едното се окаже по-слабо, то отстъпва и другото не продължава да го напада.
При мутрите е като при онези бойни кучета, специално подготвяни само и единствено за бой – да унищожават.
Там няма спиране, затова и терминологията на мутреенето е такава.
И, ако все още някои се кефят на гледката, то е защото няма начин да им се обясни – в мутренския свят никога няма приятели. Като свършат враговете, се намират сред приятелите и се ликвидират и те.
Мутренският свят не може да съществува без враг, той непрекъснато си го намира и създава.
Инстинктите им за самосъхранение са се изострили.
Напоследък усещат провала. А по техните разбирания това означава само едно – смърт!
И ще хапят до последно…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
