Трудно ми е да пиша за свободата поради две основни причини. От една страна не бих искала да изпадна в обяснителен режим на клишета, че свободата е състояние на духа, че е различна за всеки и еднаква за всички и т.н., и по този начин да отегча читателите. Другата причина е много по-сериозна, защото искам да обърна внимание на една по-различна свобода, която не се афишира, не се говори за нея, деликатно се премълчава и тя е свободата да вземеш решение за собствената си доброволна смърт или така наречената евтаназия. Знам, че навлизам в една изключително чувствителна, опасна и минирана от спорове тема, един морално-етичен и социален проблем. Наскоро даваха по телевизията майка, която искаше такава смърт за нея и детето й, защото беше отчаяна покрай грижите за болния си син, а самата тя беше с четири инсулта. За абдикацията на държавата само се загатваше. Далеч съм от мисълта да раздавам някакви съвети, наставления и правосъдие, да търся вина в социалните институции. Разбирам, че те докол ...