23.02.2019 г., 18:58 ч.

Надежда 

  Есета » Лични
343 4 7
4 мин за четене

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мариана.
  • Звучи като присъда. Ако няма надежда, сякаш сме мъртви. Не физически, а вътре. Това е по-лоша смърт. Есето е правдиво, но навява тъга и болка. Хубаво е да се замислим.
  • Благодаря, Силве.
  • За жалост си прав Владимир. Ще въздържа дългия си коментар, защото есето ти говори много по-правдиво. Поздрави.
  • Благодаря, Стойчо, Хари. За любими също благодаря.
  • Поздравления, Владимире! За пореден път ни предлагаш четиво за размисъл. Баба е свещена дума за мен. Тя е невидимата нишка от миналото към бъдещето. Може би,затова така изглежда надеждата! Нещо към, което подсъзнателно се стремим цял живот, а накрая без да разберем се преселваме някъде другаде! Цар си имаме! Господ здраве да му дава! Царедворци винаги, ще се намерят! Пак стигаме до Библията! "Каквото е било,пак, ще бъде..." Благодаря за написаното от теб! Да помислим!
  • Надеждата е все още нещо което го има,но братя и сестри: друго е онова, което ни лишава от надежда, защото живеем с илюзията, че сме живи!Но никога не е късно да опровергаем илюзиите!
Предложения
: ??:??