Най-великата страст
Омразата много повече хитрува, отколкото се бори с препятствията, които заобикалят неудържимите й амбиции. Докато любовта гледа на своите въжделения безпрепятствено; затова и любовта е твърде неамбициозна.
То е като историята на онова врабче, което не можело да каца. Не знам, дали става дума за някакъв своеобразен животински психологизъм, но врабчето мразело да не лети. Умеело да заобикаля всяка твърдина и така отлагало кацането, може би, в самата безкрайност. Човек не се умаря да мрази, напротив, омразата го възбужда. Така и врабчето не се умаряло да лети, а летяло все повече. Историята разказва, че се намерило някой, навярно персона-с-недъг, която успяла да затвори врабчето в клетка. Но врабчето не спряло да лети и в самата клетка. Това на свой ред, накарало персоната-с-недъг да намрази врабчето, което пък мразело да каца. Тая история свършва с един мистицизъм, бих казал, дори с бутафория: персоната-с-недъг сама се вмъкнала в клетката и подгонила врабчето, за да го принуди със собственото си недъгаво тяло да не лети.
Въпросът за омразата и любовта винаги се е смятал за очевиден въпрос. Но най-неочевидното е – какъв е човекът, който смята очевидните неща. “Аз обичам” при почти всички случаи означава “аз само мразя”. И това е не толкова някаква необходима диалектичност, а преди всичко опит за самозаблуда. Хитростта на омразата е прокарване на амбиции, посредством заобикалките на заявената любов. Точно както врабчето, което обича да лети, го прави не защото обича да лети, а понеже мрази да каца. Такъв е човешкият ум, едно врабче, което заобикаля света и се върти у главата.
Недъгът на персоната-с-недъг е и последната лудост на безтегловното политане – това е затварянето в собствената глава и със собствения ум. Ако кучето гони своята опашка, ние безспир гоним своите мисли. Тая гонитба минава за интелигентност, както амбицията на омразата опитва да се представи като любов.
Да кацнеш е най-великата страст.
© Едуард Кехецикян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Има такива персони. Моя нагласа е да превъзмогвам тая персона в себе си и така да я превъзмогвам у другите.
-
Възхищавам се на алегориите,с които боравиш!Истинско е това,което пишеш!За съжаление в обществото има твърде много персони-с-недъзи,те затварят себе си,зад стените на дребнавостта,лицемерието,суетата...!
-
Удоволствие и наслада от прочетеното.Аплодисменти!
-
Написаното от теб е паралелно есе...
...за което пък аз, от моя страна, мога да кажа, че беше удоволствие да прочета.
----
Омразата се осъзнава, това й действа като ваксина. -
Хитростта на омразата е прокарване на амбиции, посредством заобикалките на заявената любов.
________________________
Selsal, темата ти е бременна с тежки въпроси.
Омразата е като проказа, разяждаща душата.
Тя има много лица, но най-откритото е страха за самия теб.Страхът от всичко и за всичко, което те плаши, защото и умът и сърцето и волята могат да се контролират от Аза.
"Дрогата" да мразиш, защото виждаш илюзиите си, претърпели гротесковата метаморфоза да станат нещо съвсем материално е и нейната ирония. Насочвана към този, който трябва да постъпва така, както на теб ти се иска.Срещу собствените ти на практика изисквания.
Словото се ражда всяка проклета секунда ... обидни крясъци от злъч и злоба, размахване на пръст с клетви отровни..Тежки и тъжни послания.
Какво самоунижение да искаш да превърнеш хората, които уж си обичал във врагове.
Накара ме да се замисля, колко ли сила, любов и достойнство трябва да има( вероятно и друго) за да останеш изправен и безмълвен, срещу омразата? Да я попиеш в себе без да искаш да отвърнеш със същото.
___________________
Удоволствие е да те чета Selsal.Благодаря ти! -
И аз благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
