29.05.2005 г., 21:28

Неразделки

2.9K 0 2
1 мин за четене

На Йоанна<?xml:namespace prefix = o />

 

 

 

 

Неразделки

 

 

        Преди време, докато вървях забързана по един булевард, на витрината на един зоомагазин видях клетка с птички.Спрях се да ги погледам, две мънички пухчета сгушени една до друга. Изуми ме името на този вид папагалчета, казваха се “неразделки”. Влезнах в магазина , за да разпитам за тях. Продавачката ми разказа от къде са, с какво се хранят, как се отглеждат...Попитах я, от къде идва името им , а тя отвърна, че ако едното от тях умре и другото, много скоро след това умира, защото не могат да живеят едно без друго.

       Тъжно и хубаво! Доиска ми се да бъда тази птичка, да си имам другарче, с което да бъда завинаги....Дали и ние, хората, не сме създадени да си бъдем завинаги с някого, но забързани в  дните си , не пропускаме своята”неразделка”. Или я отблъскваме, не разбрали , не усетили, не уверени ,недолюбили, недолюбени?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргаритка Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • е... докато не умрем имаме шанс да срещнем "неразделката", нали?
  • Ох, Марги, не знам по какъв начин да изкажа чувството, което ме е обзело в момента - толкова ме трогна с това есе. Накара ме да се замисля дали наистина не пропускаме важните неща в живота си, обръщайки прекалено внимание на дребните и незначителни неща. Нека да не го правим повече! Нека започнем да се радваме и на най-малкото- съм сигурна, че тогава ще открием и щастието си!
    Учудена съм, че никой още ни ти е написал коментар за това прекрасно есе. Поздрав от мен!

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...