На Йоанна
Неразделки
Преди време, докато вървях забързана по един булевард, на витрината на един зоомагазин видях клетка с птички.Спрях се да ги погледам, две мънички пухчета сгушени една до друга. Изуми ме името на този вид папагалчета, казваха се “неразделки”. Влезнах в магазина , за да разпитам за тях. Продавачката ми разказа от къде са, с какво се хранят, как се отглеждат...Попитах я, от къде идва името им , а тя отвърна, че ако едното от тях умре и другото, много скоро след това умира, защото не могат да живеят едно без друго.
Тъжно и хубаво! Доиска ми се да бъда тази птичка, да си имам другарче, с което да бъда завинаги....Дали и ние, хората, не сме създадени да си бъдем завинаги с някого, но забързани в дните си , не пропускаме своята”неразделка”. Или я отблъскваме, не разбрали , не усетили, не уверени ,недолюбили, недолюбени?