May 29, 2005, 9:28 PM

Неразделки 

  Essays
2538 0 2
2 мин reading

На Йоанна<?xml:namespace prefix = o />

 

 

 

 

Неразделки

 

 

        Преди време, докато вървях забързана по един булевард, на витрината на един зоомагазин видях клетка с птички.Спрях се да ги погледам, две мънички пухчета сгушени една до друга. Изуми ме името на този вид папагалчета, казваха се “неразделки”. Влезнах в магазина , за да разпитам за тях. Продавачката ми разказа от къде са, с какво се хранят, как се отглеждат...Попитах я, от къде идва името им , а тя отвърна, че ако едното от тях умре и другото, много скоро след това умира, защото не могат да живеят едно без друго.

       Тъжно и хубаво! Доиска ми се да бъда тази птичка, да си имам другарче, с което да бъда завинаги....Дали и ние, хората, не сме създадени да си бъдем завинаги с някого, но забързани в  дните си , не пропускаме своята”неразделка”. Или я отблъскваме, не разбрали , не усетили, не уверени ,недолюбили, недолюбени?

© Маргаритка Харизанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • е... докато не умрем имаме шанс да срещнем "неразделката", нали?
  • Ох, Марги, не знам по какъв начин да изкажа чувството, което ме е обзело в момента - толкова ме трогна с това есе. Накара ме да се замисля дали наистина не пропускаме важните неща в живота си, обръщайки прекалено внимание на дребните и незначителни неща. Нека да не го правим повече! Нека започнем да се радваме и на най-малкото- съм сигурна, че тогава ще открием и щастието си!
    Учудена съм, че никой още ни ти е написал коментар за това прекрасно есе. Поздрав от мен!
Random works
: ??:??