margi (Маргаритка Харизанова)
122 282
29 мая 2005 г., 21:28

Неразделки 

  Эссе
2446 0 2
2 мин за четене

На Йоанна<?xml:namespace prefix = o />

 

 

 

 

Неразделки

 

 

        Преди време, докато вървях забързана по един булевард, на витрината на един зоомагазин видях клетка с птички.Спрях се да ги погледам, две мънички пухчета сгушени една до друга. Изуми ме името на този вид папагалчета, казваха се “неразделки”. Влезнах в магазина , за да разпитам за тях. Продавачката ми разказа от къде са, с какво се хранят, как се отглеждат...Попитах я, от къде идва името им , а тя отвърна, че ако едното от тях умре и другото, много скоро след това умира, защото не могат да живеят едно без друго.

       Тъжно и хубаво! Доиска ми се да бъда тази птичка, да си имам другарче, с което да бъда завинаги....Дали и ние, хората, не сме създадени да си бъдем завинаги с някого, но забързани в  дните си , не пропускаме своята”неразделка”. Или я отблъскваме, не разбрали , не усетили, не уверени ,недолюбили, недолюбени?

© Маргаритка Харизанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • е... докато не умрем имаме шанс да срещнем "неразделката", нали?
  • Ох, Марги, не знам по какъв начин да изкажа чувството, което ме е обзело в момента - толкова ме трогна с това есе. Накара ме да се замисля дали наистина не пропускаме важните неща в живота си, обръщайки прекалено внимание на дребните и незначителни неща. Нека да не го правим повече! Нека започнем да се радваме и на най-малкото- съм сигурна, че тогава ще открием и щастието си!
    Учудена съм, че никой още ни ти е написал коментар за това прекрасно есе. Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??