Есето е кратка форма, а аз ще се опитам да съм още по-кратка. Имаме извънредно положение. Арестувани сме за месец от корона вируса. През това време ще свалим маските, ще развържем въжетата и ще махаме с опашки. Свободно! Без срам! Ще кажете, че всички сме хвъркати ангели и нямаме дяволски опашки, ама... Не е така. Нашего брата не пита от де се е пръкнал тоз вирус, ами се ядосва, че не го пускат на дискотека! Не ще в Рая. Там няма дискотеки и барове! Тъй, че, имаше мнооого скрити опашки, дето сега ще се отпуснат. Ще си дяволеем в къщи. Да му мислят домашните! Сиреч, семейството! Ако бяхме ангели, от де щеше да ни налази това чудо? Мисля, даже съм убедена, че е човешко дело. Отроче на военни лаборатории, изпуснато от контрол. Също като птичия и свинския грип. Едно не разбирам, обаче. Китайците му хванали цаката. Даже, помагат на Корея и Италия. А, ние, европейците, още я търсим. Що? Като можем да ползваме китайския опит? Та, мисля, че ние не сме от ангелския род, а от дяволския. Щом харч ...