На фона на водопада от мнения, интервюта, размисли, съждения и какво ли не още?! Дори бих казал, медийната истерия, около световния проблем на българите с Еврото и протеста на шофьорите от градския транспорт, един Зов за помощ мина тихичко и почти незабелязано. Като усмивката на малкия Боян от Бургас. Едно дете на 2 годинки и 7 месеца. Една мечта за по-доброто бъдеще на България. Тази усмивка, въпреки коварната болест, сполетяла крехкото детско телце, ни показа Вяра, и жажда за живот.
Видях този зов за помощ в събота сутринта. Сумата беше 360 хиляди евро. Надявам се, всички можем да сметнем по 2 и да разберем за какво става въпрос? За живота и бъдещето на България иде реч. В понеделник сутринта тръгнах да внеса и аз една скромна сума за детето. Каква беше изненадата ми, когато разбрах, че парите вече са събрани! Още не мога да повярвам..
Разбирате ли? Това е чудо! Чудото на доброто. Тук, сред целия хаос, който ни заобикаля, все още живее и се среща Доброто.
Да пожелаем на малкия Боян б ...