ЖивкоДелчев
92 резултата
Ще изплета стълба от
мечти,
с въздишка облаците
ще напълня.
По сребърна пътека от ...
  64 
Няма как,
в падащия мрак,
да върнеш Слънцето
назад.
Да спреш есенния ...
  62 
Не вярвай на измислени
пророци,
на фалшиви лидери и
мъдреци.
Стъпил здраво на земята, ...
  105 
Нямаме време да спим! Сънят е лукс за нас.
Тези, които успяват да го правят по три-четири часа
в денонощието, са щастливци. Така ги и наричаме.
Останалите сме Совите. Ние спим понякога.
Повечето време дремем на крак. Живеем в свят, в който ...
  105 
Благодаря ти, Мария!
Играем си на хора-
добри или пък зли.
Мечтаем да се реем,
в небе, като орли. ...
  81 
Мечтаех да стигна звездите,
по вълшебни стълби, извити.
Исках да преплувам Тихия океан,
много преди Магелан.
Исках да имам ракета, крилата, ...
  64 
Уморих се от вятърни мелници,
от красиви, но кухи Дулсинеи.
Уморих се от сивите делници.
И обещанията на лъжливите феи.
Когато посмея, поглеждам в огледалото. ...
  107 
Душата на поета е призвана,
да казва Истината в този век.
Гласът му да звучи като камбана,
за да стигне и до сетния човек.
  91 
А опълченците, много от тях довчера, абсолютно непознати хора, събрани по волята на съдбата,
или на самия Господ Бог, им беше пределно ясно, че вече няма никакво значение, дали ще
оцелеят. Най-важното бе, да спрат пред прохода турците, да не минат тоя връх.
Иначе всичко свършваше!
И тогава стана хек ...
  101 
Кольо Живака беше родом някъде от Филибелийските села . Тия , дето граничеха с Чирпанските
възвишения , в полите на Средна гора . Току под връх Братан .
Баща му , як навъсен планинец , цял живот тичаше подир козите и овцете по чукарите.
Ама имаше една мечта , барем един от тримата синковци да изучи ...
  145 
...Оказва се , че не е достатъчен факта , да се родиш в България, за да се наречеш българин.
Защото българин е и : убеждение , знание , звание , признание , вяра , съпричастност, доброта , съчувствие, състрадание, честност и любов !
....някога в часовете по история , ни преподаваха , че за старите б ...
  102 
Няма късна любов!
Има рано избягало детство.
Дори и когато си готов,
нищо не идва лесно.
Няма минало свършено време. ...
  127 
Живеем във фалшиви времена.
На никой не му дреме,
че сме ,, леко " заблудени.
Какво ли занапред ни чака?
На власт дошъл е днес Простака. ...
  145 
Не може все да чакаш тук,
останал сам на тази гара.
Настръхнал, посинял от студ,
оставил нейде прокълнатата си дарба.
Знаеш сам, последният вагон ...
  114 
Хора , аз съм в потрес !
Сега ще ви кажа защо.
Та , излежавам си се , значи , съботно- лежерно тая сутрин в леглото, и небрежно премятам новините на телефона.
И изведнъж, хоп , невероятно заглавие :
,, Водач на автомобил се опита да подкупи полицейски екип и се оказа в ареста " ...
  137 
Ще се завърна някой ден,
навярно , стар и уморен .
Ще приседна пред дядовата
къща,
дето спомените цял живот ...
  108 
Заслушан в шума на прибоя,
загледан в гаснещия пожар
на запад,
си мисля , колко древен
е този двубой ...
  96 
Помълчи със мен.
Нека чуем тишината.
Долавям мислите ти,
а ти навярно моите.
Топлата ти кожа ...
  150 
Думи , думи , думи ,
като куршуми
ни прострелват те.
Или ни галят
като със перце . ...
  110 
на Ади,
Време е да пораснеш !
Остави чувствата,
вината забрави.
Погледни се в огледалото, ...
  82 
За какво ни е тая Надежда,
ще каже някой от вас ?!
Тя само ни подвежда ,
преди да дойде страшния час.
Когато е тъмно, и мрака ...
  129 
Мнозина от вас са чували името Мартин Нимьолер .
Германски богослов и поет, роден в края на 19 век ,
доживял до 92 години . Някакви 5 години не му достигнали да види
падането на Берлинската стена. Но не това е най-важното за него.
Може да отбележим няколко факта, от интересния му , изпълнен с превра ...
  273  19 
Буден съм . А сънувам кошмари.
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна. ...
  86 
Роденият в бурята не чака,
друг да му проправя път.
Ще крачи смело той и в мрака,
дори да знае, че го чака смърт.
Роденият в бурята глава не свежда, ...
  165 
Тихо-тихо стъпвам по полето.
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата, ...
  119 
В пътеписите си ,колонизаторите на Новия свят ,описват първите срещи
с местните аборигени в новооткритите земи.
Спомняте си , как в знак на уважение и желание за приятелство, поднасяли
на туземците разни евтини дрънкулки от Европа. Най-често огледалца, гривни от стъклени
мъниста и шарени парцалки. ...
  153 
Не ми се отдава добре
стихове сложни да пиша.
Уж е просто, като две по две,
а, май често издишам.
Затуй, музата своя ...
  85 
От малък обичам приказки. Спомням си как майка ми четеше книжките на Ран Босилек, Ангел Каралийчев и др.
Като станах малко по-голям, и започнах да правя разлика между приказки и реалност, започнах да задавам въпроси.
Естествено, питах възрастните, понеже ми се струваше, че те знаят всички отговори.
...
  196  12 
Към днешна дата над 600 села са заличени
от лицето на България.
В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.
И всичко това, без война, без чума..
Последният камък, ...
  141 
  279 
Трудни времена.
Трудни хора.
Не ме пожали ористта.
Налегна ме умора.
Уморих се от безпътни ...
  133 
Там, между двата хълма , където стария, разнебитен път правеше остър завой и започваше буковата гора, бяха спрели два джипа.
Свечеряваше се. Няколко набити човешки фигури се забелязваха около тях.
Една, свита на кълбо , лежеше на земята.
- Кроки, кво ше го правим тоя?- запита една от фигурите, извес ...
  151 
Исках да си тръгна ,
но останах.
Исках да крещя ,
но замълчах .
Беше зима ...
  90 
Нямаш време да спреш.
Да се огледаш.
И да прозреш !
Задъхано,
бързо ...
  119 
В памет на всички забравени герои български
/ на 17 ноември 2024 г. се навършват 139 години от боевете при Сливница /
"Българийо, за тебе те умряха!"
Това бе тяхната съдба.
Свойта участ те сами избраха. ...
  163 
По реката на времето се нося,
сред водопади и стръмни скали.
Кармата със мен си нося.
Враг с приятели,
приятел с враговете зли. ...
  128 
Между две питиета
седиме на двора
с бат' Гошо поета.
Седим и мълчим.
Подпрели стобора. ...
  116 
Седя до прозореца и гледам танца на листата,
които есенния вятър закачливо си подмята.
Ту нагоре, ту надолу и спуска ги върху земята.
Есен е, тиха, срамежлива.
Хем жълта, хем кафява, ...
  163 
От древни времена
знаем истина една.
Властта е за малцина.
А народа ??
Да си влачи хомота ...
  119 
Ти знаеш ли какво е тишина?
Когато под есенна луна
звука на падащо листо се чува.
Когато есен с лято се сбогува
на сутринта със първата слана. ...
  147 
Предложения
: ??:??