ЖивкоДелчев
58 резултата
В памет на всички забравени герои български
/ на 17 ноември 2024 г. се навършват 139 години от боевете при Сливница /
"Българийо, за тебе те умряха!"
Това бе тяхната съдба.
Свойта участ те сами избраха. ...
  75 
По реката на времето се нося,
сред водопади и стръмни скали.
Кармата със мен си нося.
Враг с приятели,
приятел с враговете зли. ...
  59 
Между две питиета
седиме на двора
с бат' Гошо поета.
Седим и мълчим.
Подпрели стобора. ...
  60 
Седя до прозореца и гледам танца на листата,
които есенния вятър закачливо си подмята.
Ту нагоре, ту надолу и спуска ги върху земята.
Есен е, тиха, срамежлива.
Хем жълта, хем кафява, ...
  84 
От древни времена
знаем истина една.
Властта е за малцина.
А народа ??
Да си влачи хомота ...
  64 
Ти знаеш ли какво е тишина?
Когато под есенна луна
звука на падащо листо се чува.
Когато есен с лято се сбогува
на сутринта със първата слана. ...
  81 
Счупи се. Прояден от дървояди.
Кръста , що си носех към Голгота.
А ония, дето викаха ,, Разпни го ",
за него днес ми дават пачки
със банкноти. ...
  67 
Ако замълчим,
тишината щеше да говори
вместо нас.
Ако всички хора
млъкнат поне за миг, ...
  87 
Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е. ...
  56 
Иде ми да викам.
Да се тръшкам.
Да крещя..
Но устата е безмълвна.
Като камък аз мълча. ...
  44 
Вървях наникъде. Вървях през нищото.
От предателства разнищен.
Отчаян от съдбата.
Сивотата бе навсякъде,
и толкоз плътен мрака.. ...
  106 
Ако някога светът се срути..
Ако някога цивилизацията се върне в пещерите.
Ако..
Толкова много ,, ако ,, висят над главите ни като дамоклев меч.
И , някой ден, може да няма нищо от това, което виждаме днес. ...
  331  10 
След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...
  70 
Пак е есен.
Щъркелите отлетяха на юг.
Замлъкна птича песен.
Само врабчетата останаха тук.
Дърветата трият зеления цвят. ...
  66 
Една жена разказва ми играта.
Една жена открадна ми душата.
С нея вечно спорим и се любим.
И защо търпи ме , все се чудя.
Една жена дъха ми спира. ...
  103 
На брега на морето,
неукротеното,
гледам как вълните
се борят със сушата.
Тая битка е вечна ...
  63 
Аз съм от оная порода,
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...
  62 
Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...
  159 
Хей, чуваш ли? Не заспивай!
Толкова нежна е нощта.
И ти нежна с мен бъди.
Милвай ме...
Шепни ми най-страстните слова. ...
  84 
За нежност време не остана..
Зает да ближа рана
подир рана,
да се доказвам на слепци,
правещи се на светци. ...
  112 
И пак светът е полудял...
И пак мирише на барут.
Че дяволът е завилнял,
и иска кърви- труп връз труп.
Отново вият адските сирени. ...
  73 
Дяволът в мен е сложен,
многопластов герой.
Аз без него бих бил
невъзможен,
а без мене пък-той ! ...
  116 
Затворен в бетонната кутия,
седя и пуша за пореден път.
От безсилие иде ми да вия,
и се моля мъките да спрат.
Зад стъклото сивота се вие, ...
  323 
В памет
на Девас
И след поредната гадост,
и след последната разлъка,
остава само пустота ...
  167 
Изтрий сълзата на малко дете.
И гушни го, за топлина то мечтае.
Попий я, че с тази сълза,
по-чиста душата ти става.
М. Н. ...
  102 
Сам не зная, как така се получава?
И не разбирам много от това.
Тази дарба едва ли заслужавам..
Но, Господи, обичам да летя.
Обичам да се рея нависоко. ...
  104 
В България останаха гори,
колкото една човешка длан.
И мен отдавна ме е срам,
да гледам как орките на Саурон,
я подлагат на сеч и огън. ...
  253  10 
......защото там , нейде, навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и кървав мъх...
И. Вазов ...
  107 
Поезията ми е крива.
Като криво огледало.
И не ви опива,
като вино отлежало.
Тя е често неразбрана, ...
  114 
Сам не знаеше защо се нави на тази авантюра. Може би от скука..
Беше му писнал монотонният градски живот, еднообразието на работното място,
изтърканите лафове на колегите, почти задължителния петъчен купон, прерастващ в пиянски запой.
Затова , когато попадна на рекламната брошура за екстремна уикенд ...
  103 
Писна ми.
От хора неразбрани.
От такива, дето искат,
а не знаят как се ближат
рани. ...
  145 
Лято. Русо мое лято,
ожарено от слънчеви лъчи.
След отлитащото ято
аз гледам с чакащи очи.
И пак искам щурците да засвирят ...
  142 
Добре дошла тъга
в моята душа.
Тук черно-бял си е
света.
Черно-бели са тревите ...
  270 
Приятелството днес е лукс,
който не всеки може да си позволи.
То няма мирис ,цвят и вкус.
Не можеш да го купиш със пари.
Приятелството трудно се гради. ...
  137 
Ех, морето...
Стъпвам в пясъка,
по следите на други
боси нозе.
А вълните... ...
  118 
От бурите недей се кри.
На тях волята ще устои.
Не бъди трева,
дърво бъди.
А бурята - нека си гърми. ...
  112 
Прибирам се и пускам телевизора
да послушам новините.
Че той разширява кръгозора
и спасява ни душите.
От него разбирам къде е север, ...
  213 
Последната Хала
беше толкоз одъртяла,
че й писна да чака
да умре от ръката на Юнака.
Затуй реши в полицията ...
  156 
/по действителен случай/
Не знам къде живея..
Луд ли съм?
Ту плача, ту се смея.
Май съм на съседната планета, ...
  188 
,,-Пух ?- каза Прасчо
-Да ?- отговори Пух
-Нищо..-каза Прасчо , хващайки го за лапичката
-Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...,,
Катереше винаги сам. Беше влюбен в планините от малък. Първите му спомени бяха свързани с тях. ...
  202 
Предложения
: ??:??