Любовта е потокът на живота. А ние живеем там и се храним от него. Живеем, стоейки и гледайки как дните минават покрай нас. Един ден някой ни казва: "Скачай! Твоето време дойде! Това е любовта, това е пътя, това е твоя поток! Скачай!"... А ти, покатерен някъде на сигурно, гледаш отгоре и се питаш - това ли е? Ще има ли място и за мен там, долу? Ако скоча, кой ще ме чака? Ако потъна, кой ще ме извади? Ще намеря ли това, което търся? Ако ме извадят, колко време ще продължим ръка за ръка?... Нямам отговори на тези въпроси. Все още нямам... Нито мога да отговоря на друг. Мога само, ако се престраши да скочи, да му подам ръка, както направиха с мен....
Това е най-трудният път и най-истинският ми. И още не е свършил...
Освен че не съм писала за страстта, никога не съм писала и за Любовта, но такава, каквато я опознах сега. Истината е, че идва момент, в който човек трябва да напише всичко сам със свои думи, без да се срамува и без да мисли кое как е написал. Дали написаното е глупаво и не стр ...