Любовта е потокът на живота. А ние живеем там и се храним от него. Живеем, стоейки и гледайки как дните минават покрай нас. Един ден някой ни казва: "Скачай! Твоето време дойде! Това е любовта, това е пътя, това е твоя поток! Скачай!"... А ти, покатерен някъде на сигурно, гледаш отгоре и се питаш - това ли е? Ще има ли място и за мен там, долу? Ако скоча, кой ще ме чака? Ако потъна, кой ще ме извади? Ще намеря ли това, което търся? Ако ме извадят, колко време ще продължим ръка за ръка?... Нямам отговори на тези въпроси. Все още нямам... Нито мога да отговоря на друг. Мога само, ако се престраши да скочи, да му подам ръка, както направиха с мен....
Това е най-трудният път и най-истинският ми. И още не е свършил...
Освен че не съм писала за страстта, никога не съм писала и за Любовта, но такава, каквато я опознах сега. Истината е, че идва момент, в който човек трябва да напише всичко сам със свои думи, без да се срамува и без да мисли кое как е написал. Дали написаното е глупаво и не струва в сравнение с написаното от друг. Защото никой няма право да пише в рамките на нашия живот и никой не е отговорен да го прави вместо нас, освен самите ние.
Любовта е една за всички, но е много повече от това, което е в представите ни. Никой не ни учи да обичаме, учим се сами. И то стига да искаме. Ако не, имаме само претенции и изисквания. Но не бива да се виним за това, че не знаем как да обичаме. Достатъчно е да искаме да разберем и да сме готови да стигнем до край. И да бъдем честни, най-вече пред себе си.  
Събуждаш се една сутрин и знаеш, че повече така не може да продължиш. Тялото ти, съзнанието ти крещят, защото старият ти живот те смазва. И дори да обичаш  семейството си, приятелите си, гаджето си, работата си, вещите си, това... това започва да те закопава, защото не стига, защото оставаш празен и знаеш къде ще свършиш... в задния двор на живота си -  малко страст, малко секс, малко странични преживявания, капка адреналин и огромно разочарование.
Късаш с всичко познато до сега. Изправяш се първо срещу себе си и се питаш: “Готов ли съм? Трябва ли ми въобще?" Питаш се защо го искаш. Отговорът е -  защото искаш да живееш, да обичаш и да бъдеш обичан. Да даваш, но и да получаваш. За мен поне това е важно. Но всеки иска различно, предполагам. Искаш животът ти да придобие смисъл и пълнота. Както при влюбването -  изпълнен си с копнеж и смисъл, летиш... но да си влюбен, е състояние, да изпитваш Любов със всичките ù тези състояния и да живееш в Любов, е начин на живот. Страст е. Заменяш борбата за оцеляване с нова, по-позитивна настройка. Бавно,  полека започваш да разцъфваш. Но всичко това не е безплатно, никак - и цената понякога е твърде висока.  Най-трудният урок е да се научим да обичаме и ако не го приемем като вълнуващо пътуване, като истинско вълшебство, трудно ще успеем. Повечето хора са спящи. Живеят живота си, неосъзнавайки и 1-10 от това, което се случва покрай тях. Често дори незнаят за собственото си съществуване и за това, че имат право да живеят щастливо и така, невиждайки себе си, гледат другите... най-често със завист. Така е. Ако има късмет някой да се събуди и да се погледне пътьом в огледалото и да се запознае, все още сънен, със себе си, тогава започва истинското пътуване. Трудно е в началото, дълбокият сън и студът са сковали тялото и е нужна топлина и нежност, за да отвориш очи и да продължиш доверчиво напред. Красиво е, повярвайте ми. Истинско предизвикателство е да се гмурнеш в океана на живота, да изпитваш всичко с отворени сетива. Няма как обаче да стане, ако си пасивен и страхлив. Огън, страст, истинска страст е нужна, за да прекосиш ледената пустиня на страха и да се озовеш не на другия бряг, а на нов бряг - изненада... Забавление! О, да, приемете го като такова. Не винаги е по правилата или е комфортно, но пък си заслужава. Наученото остава завинаги.
През целия си живот търсех любовта. Но го научих в последствие. Научавах урок след урок, истини и тайни. Оставих всичко старо да си отиде от мен. Осъзнах, че поемайки по тоя път, нищо няма да е както преди. Всичко ще бъде поставено на преоценка, пометно и съградено наново.
Истинската Любов е безмилостна и дейна.  Веднъж извикал я, тя никога няма да  те остави да се влачиш по корем. Няма време за това. Животът е кратък. Всеки ден тя те изправя пред ново предизвикателство и вече е приготвила следващата изненада.  Изобретателна е. Тук не става дума да играеш по правилата или не, а да дадеш най-доброто от себе си в един момент за друг, даже и да не си готов на това. Защото Любовта често иска да се жертваш. Е, допускаш и грешки, няма как. Защото първо трябва да налучкаш как да обичаш и себе си, инак не би направил никога свободно крачка напред. Романтики, сантименти, страсти... забравяш ги за известно време. Оставяш се в ръцете ù, тя да реши от кое имаш нужда. Не се ли довериш, не повярваш ли, си загубил битката с живота и неудовлетворението те повлича надолу... Трябва нещо повече от "искам". Трябва страст. Огън, който да гори в теб и да те топли в самотните ти нощи, когато ще искаш да оставаш насаме със себе си. Инак е много  студено... и страшно. Ще падаш  и ще ставаш, ще те боли от раздели и упреци на хора, които не те искат променен, а подчинен. Но Любовта винаги ще бъде с теб и ще държи главата ти високо изправена, очите ти широко отворени и сърцето ти открито, за да приемеш новия живот с радост.