18.05.2015 г., 0:33 ч.

Отвъд мисълта и обратно 

  Есета
1179 0 3
6 мин за четене

 

Едно от най-трудно разбираемите понятия е чистотата като основна характеристика на онова, което свикнахме да наричаме духовност. Да говорим за степени е един твърде механичен подход. Това би означавало да разглеждаме въпроса линейно, едноизмерно, а той не е такъв, не е такава и действителността.
Темата е основно за гностицизма, за способността на човека като микрокосмос да познава себе си, своята същност, както и същността на проявената вселена, наречена от древните макрокосмос. Това е способността за нещо повече - да се "види" тъканта им и тяхното съотношение отстрани. Тоест да се познае с нещо, което е отвъд ума. В това е чистотата.
За да се стигне обаче до това положение, което не е способност на ума, на сърцето, на волята или на физическото тяло, а нещо малко по-различно, тези последните трябва да бъдат също опознати като способности и характеристики, и с това овладяни.
Когато е въведено понятието вегетарианство, се е имало точно това предвид, и в този смисъл въпросният термин е неточен. Той навежда мисълта, която е единият от трите основни двигатели на процеса, към една теза, а именно тезата, че е важна физическата чистота, чистотата на физическото тяло.
Да се очаква, че само поради факта, че не се яде месо, не се пуши, не се пие алкохол, не се вземат наркотици или други възбуждащи или упойващи нервната система вещества, ще се достигне до чистота, е в голяма степен наивно. Фактите потвърждават, че такъв тип хора, които са отдали усилията си основно на физическото вегетарианство, не се познават. Те са просто странни и донякъде неадекватни на самите себе си и на света, защото се получава разминаване в характеристиките на префиненото вече в известна степен физическо тяло, тоест нервната система, но тя не може да поеме въздействията на тежките и плътни мисъл-форми в астралното и мисловното тяло, при което въпросният човек най-често полудява, дори и да не стигне до диагноза от лекар, неговата нервна система е извън строя. Това е така, защото има разминаване между способностите на тялото да поемат и абсорбират и способностите на менталното и сърдечно тяло за същото, тоест последните не са още дисциплинирани.
Заради всичко това са възникнали големите световни религии. Тяхното призвание е да дисциплинират първо ума и сърцето, а оттам да насочат и волята.Така те, по един заобиколен път, въздействат и върху физическия носител, но доста по-безопасно.
При процеса на себепознание най-важно е да се щади нервната система. Без здрава и адекватна нервна система, не се стига доникъде. Всъщност стига се до халюцинации, до прекомерна нервност, до прекомерна реактивност.
Колкото по-фина е поради генетични предпоставки нервната система на един индивид, толкова по-бързо се стига до положението, при което той е длъжен да потърси баланс. Защото никой от нас не живее във вакуум, в едно чисто пространство. И понеже сме скачени съдове, което е крайно необходимо да осъзнаем, постоянно сме атакувани отвън и, поради пречистеността на нервната систима, тя се явява един доста по-качествен отразител и влизаме в самозаблудата, че онова, което е дошло отвън, е наше. Възниква объркване.
Праславното християнство, което изобщо не е добре разбрано, защото и малцина си правят труда да го изучат, да изучат поне неговите основни постулати, загатва по един безапелационен начин за това, което имам предвид. След светото кръщение, се казва в един от тях, кръстеният се очиства от злото и той трябва да помни, че злото е изведено отвън и да не се идентифицира с него. Това обаче не се обяснява от свещениците, а е твърде възможно мнозина от тях да не разбират какво се има предвид.
Всичко това, казано с други думи, звучи така: Ако човек приеме висок идеал в своето ментално тяло, което автоматично повлиява сърдечното тяло, а оттам и волята, той поради този висок идеал, това е самата вяра в Бог, това е същото, става един чист съд и трябва да се пази такъв. Той трябва да помни, че злото е отвън и да не се идентифицира с него. А зло наистина съществува, както съществува и добро. Какво е зло - егоизъм. Какво е добро - алтруизъм. Егоизмът е грижа за себе си. Алтруизмът е грижа за другите. Изключително лесно е във всеки един момент да се провери дали нещо е зло или е добро. За това няма какво толкова да се умува. Ако нещо вреди по какъвто и да е начин на когото и да било, това е егоизъм. Ако нещо повдига и облагородява каквото и да е и когото и да е, това е алтруизъм.
Ще дам пример. Ако една общност от хора реши, че даден индивид е социално опасен и се саморазправи с него - това е егоизъм. Ако същата общност реши да му вдъхне вяра в идеала, в доброто - това е алтруизъм. Вместо да го съди, да го наказва, да го назидава, затваря или дори убива, общността може да насочи този индивид към Идеала, може да го "покръсти". Така би увеличила идеала и в самата себе си. Но, виждаме, това се случва изключително рядко.
Имаме през последните години примери за това как се работи успешно с наркомани, а голяма част от тях стават и престъпници. Това е неизбежно. Работи се с добро, работи се с идеала. Това правят някои християнски свещеници у нас и, забележете, имат чудесни резултати. Те лекуват умовете и сърцата на тези "отклонили се" индивиди, вливайки в тях вяра в доброто, давайки им Идеал.
Ако така може да се излекува един престъпник, представете си колко по-лесно е да се пречисти и излекува един човек, който не е влязъл още в някаква крайност. Това е смисълът на вярата, това е широкият път, но и действително достъпният и действиащ подход, който обаче влезлите в тесния съвсем забравиха. А той е като основата на сградата, без него не може. Трябва да се стъпи върху идеала, за да се мисли за каквото и да е пречистване. Без идеал никакво вегетарианство, никакво чистене не може да има. Това е насърчаване на егоизма. Нищо повече от това.
Само с чистота, която се постига под "контрола" на един идеал, може да се отиде толкова далеч, че да се види микрокосмоса и макрокосмоса, да се постигне голямото Познание. Само така физическото, етерното - това е всъщност нещото, най-силно съотносимо към нервната система, астралното и менталното тяло, ще станат достатъчно "послушни", за да позволят на един човек да съзерцава, да Е, без намеса в това съзерцание. Те стават дисциплинирани, послушни. Тогава дори само за миг да се докосне този човек до голямата действителност, това е достатъчно, за да запомни състоянието и да го търси отново и отново, докато един ден постигне просветление. Докато духовната светлина, докато Идеалът, стане не само фар в океана, пътеводна звезда, а проявление на човека. Тогава той, човекът, дори и да се идентифицира в някои случаи със злото, с егоизма, с обратното на идеала, поради факта, че живее в среда, която е антипод на същността му, много бързо ще разграничи светлината от тъмнината, зърното от плявата, и ще влезе в още по-голяма дълбочина на осъзнаването, на съзерцанието на действителността.
Идеалът, а не безсмисленото вегетарианство, е ключът към чистотата на всички наши тела, включително и на физическото. Човек с висок идеал не може да живее в нечистота, той веднага ще се захване да чисти около себе си и след време дори и най-голямата кочина ще светне. Но той не чисти с упреци. Той чисти с огън, трансформира. Така, както слънцето превръща дори и най-грозните неща в красиви растения, в минерали, в каквото се сетим. Това е трансформация. Ако погледнем, няма как да не забележим, че слънчевият огън има способността да превръща всяко нещо в красиво.


© Нели Дерали Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Принципно съм съгласен с теб, Из! За истински духовно издигнатия не са необходими подръчните средства за извисяване. Когато сградата е вече построена, скелето става излишно и трябва да се премахне. Но докато трае строителството това скеле е много нужно. Нещо повече, без него може строителството на сградата да не завърши. Точно в тази фаза, на строителство, вегетарианството, заедно с всички останали, както изрично упоменах, необходими условия за духовно израстване /но, уви, недостатъчни/ следва да се спазват. Процесът е двустранен и взаимно обусловен - процесът между духовното и списъкът с необходими условия. Точно затова дадох примера с дишането кевали и концентрацията /дхарана/ - те са ези и тура на една и съща монета. Така е във всичко - "ин" и "ян", "ези" и "тура", взаимно се обвързват и обуславят. По тях следва да се изкачваме нагоре. Убеден съм, че истински духовният може да живее без храна и вода и да не спи. Той не живее вече в този свят и по тази причина не се нуждае от нищо земно. Въпросът е да се стигне обаче, до това стъпало.
  • Себепознанието, Мисана, неизбежно води до дълбочина. Такава дълбочина, която е страшна за мнозинството. Сенека не случайно казва, че мъдрият избягва тълпата. И обратното важи с пълна сила. "Не бъди странен!" е призивът на посредствеността. "Не си ни удобен такъв!" Да, така е! Дълбочината не е удобна на онези, които имитират плуване в плитките локви на ума, който в подобни случаи не е и доразвит, за да достигне, както казвам и в есето, да своя корен - до онова, което е отвъд него. Всичките ни тела, или сетива, както ги нарича официалната наука, защото сетивата ни се съотнасят с фините ни тела, са само инструменти на нашия дух. Но за да се прояви този дух е необходима дисциплина. Трябва дисциплина на ума, на сърцето, на волята и това не са просто празни приказки - трябва реална работа. Как става това, казвам аз - чрез влагане на идеал в ума. Когато умът служи на висок идеал, на една кауза, на една високостойностна идея, това насочва волята, култивира сърцето. Процесът е образно казано отгоре надолу , а не отдолу нагоре. Това казва и Иисус на своите ученици, но както виждаме, не е бил и не е разбран. Защото формата, външното е по-лесно. Да, но е и по-плитко, много по-плитко.
    Вегетарианството трябва да се яви следствие от начина на мислене, а не причина за промяна на възприятията. Не. Човек поради вътрешен порив, който е изява на духа започва да търси. Не поради мода, не поради лична изгода, за да живее по-успешно, каквито случаи стават все по-чести. Българските окултисти на 20 и 21 век са много плитки масово. Техният ум не може да бъде брилянтен, защото не служат на никакъв идеал, те не са "покръстени". Да, приемането на чиста храна помага за префинване на сетивата, но много по-важен от това е постът, същинският пост. В него е смисълът. Каква полза от вегетарианство, ориентирано към търсене на все по-нови и "висококачествени" природосъобразни храни?! Това е потребителско мислене и няма нищо общо с идеала. В миналото мъдреците са ставали такива поради пост, поради съзнателно ограничение с цел дисциплиниране на ума, на сърцето, на волята. Така се постига прозрение. Да се яде непрекъснато пък макар и вегетарианска храна с нищо не ни ползва. Не в качеството на храната, а в нейното количество първо, и не във вида й, а в отношението към нея е същината на процеса. Може да се яде и месо, но ако няма какво друго да се яде. Тогава, ако човек трябва да оцелее, за да си свърши работата, ще яде. Помисли върху това. Но такъв един човек, ако е прозрял същината, ще направи това с цялото уважение към животното, чиято жизнена сила използва за своето оцеляване. Какъв смисъл от вегетарианство, без уважение към растенията, без осъзнаване, че това са живи същества, не по-малко ценни от нас самите, без схващане на връзката им с цялото. Нищо не бива да се разпилява, с нищо не бива да се злоупотребява. Методът е в поста, в самоограничението - включително, да припомня, и сексуалния, емоционален пост, който е даже много по-съществен и с по-бързи резултати, а не в подбиране на храна, която е модна, луксозна и ни прави с нещо по-добри, по-различни, по-духовни или каквито там решим да се наречем.
  • От йога е известно, че между дишането и постигането на концентрация /дхарана/ има пряка връзка. Когато човек е в състояние на върховна концентрация /да речем даден учен/, той диша несъзнателно чрез кевали - дишане, при което е заличена разликата между вдишване и издишване. Обратно, ако някой овладее дишането кевали, то той може да се потопи чрез него в състояние на дълбока концентрация. Начинът на хранене е свързан пряко с трите гуни: Тамас, Раджас и Сатва. Не може да се яде тамастична храна, а да се очаква, че човекът ще е сатвичен тип. Все пак Иисус ни оставя една вратичка, казвайки ни, че не това което влиза през устата, а онова което илиза от нея ни осквернява. Вегетарианството и въобще начинът ни на хранене, е едно необходимо условие за изразстване на духа ни, но в никакъв случай не е и не може да бъде достатъчно условие.
    Призовавам всеки да прочете това великолепно есе, съдържащо мъдри и ценни разсъждения. Моят коментар съвсем бегло и бих казал тангенциално, се докосна до широкия кръг от въпроси, които то засяга. Те неминуемо изпъкват при внимателен прочит.

    Поздравление за този толкова нужен и смислен текст, Из!
Предложения
: ??:??