Писмо до мама
Здравей, мамо, как си?
Аз съм добре. Работа имам и квартирата не е лоша, даже заплата взех. Пращам ти малко пари. А не не, вземи ги. Те не са за теб, те са за мен. Вземи ги, сън си купувам. Вземи ги мамо, аз съм добре.
И добре се храня, храна всякаква. Но имам една буца, ей тук в гърдите ли, в гърлото ли незнам. Притиска ме, мамо, когато на масата седна. Та не ми е вкусно. Ти помниш ли мамо, коричките хляб колко са вкусни? Но добре съм, мамо.
Сутрин излизам рано. Тъмно е и често има мъгла. Знаеш ли, през мъглата виждам Балкана и големия бук срещу прозореца на твоята стая. Но добре съм, мамо.
На обяд почивам по час. Оставам на слънце. В маранята усещам повея на северняка да носи аромат на зряло жито. Ти помниш ли как шумяха класовете и нежно се навеждаха? Класовете от нивата под нашата къща. Но добре съм, мамо.
Вечер свършвам рано. Често сядам пред квартирата и слушам тишината. Мълчаниeтo донася ромона на реката и шума на брезите. Ти помниш ли, мамо, бялата бреза? Но добре съм, мамо.
Имам и почивен ден. Често излизам, има много хора, езика разбирам. Но знаеш ли мамо, аз търся дума, позната и мила. Сред шумà на тълпата долавям песента на жътварка. Ти помниш ли, мамо, как пеехме? Но добре съм, мамо.
Вечер си лягам рано. Леглото е топло и меко, но за мене голямо. Очите затварям и тебе те виждам - подпряна на портата след мене да махаш. Мамо, пак на портата да ме срещнеш!
Но добре съм, мамо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Александрова Всички права запазени
