Писмо до мама
Здравей, мамо, как си?
Аз съм добре. Работа имам и квартирата не е лоша, даже заплата взех. Пращам ти малко пари. А не не, вземи ги. Те не са за теб, те са за мен. Вземи ги, сън си купувам. Вземи ги мамо, аз съм добре.
И добре се храня, храна всякаква. Но имам една буца, ей тук в гърдите ли, в гърлото ли незнам. Притиска ме, мамо, когато на масата седна. Та не ми е вкусно. Ти помниш ли мамо, коричките хляб колко са вкусни? Но добре съм, мамо.
Сутрин излизам рано. Тъмно е и често има мъгла. Знаеш ли, през мъглата виждам Балкана и големия бук срещу прозореца на твоята стая. Но добре съм, мамо.
На обяд почивам по час. Оставам на слънце. В маранята усещам повея на северняка да носи аромат на зряло жито. Ти помниш ли как шумяха класовете и нежно се навеждаха? Класовете от нивата под нашата къща. Но добре съм, мамо.
Вечер свършвам рано. Често сядам пред квартирата и слушам тишината. Мълчаниeтo донася ромона на реката и шума на брезите. Ти помниш ли, мамо, бялата бреза? Но добре съм, мамо.
Имам и почивен ден. Често излизам, има много хора, езика разбирам. Но знаеш ли мамо, аз търся дума, позната и мила. Сред шумà на тълпата долавям песента на жътварка. Ти помниш ли, мамо, как пеехме? Но добре съм, мамо.
Вечер си лягам рано. Леглото е топло и меко, но за мене голямо. Очите затварям и тебе те виждам - подпряна на портата след мене да махаш. Мамо, пак на портата да ме срещнеш!
Но добре съм, мамо.
© Анелия Александрова All rights reserved.
