aleksandra79
83 резултата
Нямаше как, още с пристигането, да не забележа голямата, стара къща отсреща. Докато татко паркираше колата, а майка ми и по-малката ми сестра се дивяха на новия ни дом, аз бях прикован от огромните прозорци, колоните, сякаш строени войници и зеленината пред отсрещната къща. Имаше някаква притегателн ...
693
2
1
Знаете ли какво е да имаш две деца? Повечето сигурно знаят. Да де, ама ако едното е болно, много болно и се нуждае от спешна операция в чужбина? Дано и да не разбирате! Още повече, когато тази операция струва пари, много пари. А вие сте средно статистическо семейство, с прилични, но в никакъв случай ...
760
1
4
ДОМАШНА РАБОТА №5
Съчинение на тема: „Моето семейство“
Казвам се Ася и съм на девет години. Нашето семейство се състои от пет члена- мама, тати, аз и двамата ми по-големи братя. Живеем в просторна къща с голям двор. По-големият ми брат, Ясен, казва, че преди са живели в апартамент в центъра, но годи ...
Съчинение на тема: „Моето семейство“
Казвам се Ася и съм на девет години. Нашето семейство се състои от пет члена- мама, тати, аз и двамата ми по-големи братя. Живеем в просторна къща с голям двор. По-големият ми брат, Ясен, казва, че преди са живели в апартамент в центъра, но годи ...
1107
1
3
Той беше там. Чакаше я приседнал на тяхната пейка. Погледът му се рееше в посоката, от която тя винаги се появяваше. Срещна очите му, толкова бистри, тръпнещи, очакващи. Усмивка озари лицето му. Той беше самото съвършенство, идеалният, единственият, уникалният. Винаги знаеше какво тя иска, какво да ...
1402
1
4
Патрулката бавно взе завоя в поредната тиха уличка. Задницата леко поднесе и по-младият мъж, седящ до шофьора, недоволно изсумтя. Снегът продължаваше да се сипе на парцали и монотонно засипваше улиците. По тротоарите весело играеха разноцветните светлини на коледните лампички, а лунната светлина се ...
1859
3
25
След първото писмо…
Писмо!?! Какво писмо, по дяволите? Нали поне трябва да започва с обръщение! Поне това, нали? А аз как да те наричам: Господине, колега, приятелю, любими… Ти не си нищо от това и в същото време всичкото накуп. Объркващо е. Точно толкова объркващо, колкото в онзи първи миг. Нали ве ...
Писмо!?! Какво писмо, по дяволите? Нали поне трябва да започва с обръщение! Поне това, нали? А аз как да те наричам: Господине, колега, приятелю, любими… Ти не си нищо от това и в същото време всичкото накуп. Объркващо е. Точно толкова объркващо, колкото в онзи първи миг. Нали ве ...
802
Утрото е слънчево, ухае на роса. Денят е прекрасен. Да, денят ще бъде прекрасен. И знаеш ли, все пак нещо ме смути на вън, нещо нередно, объркващо и странно познато. Когато хвърлих втори поглед през прозореца, кълбо топлина се плисна в корема ми на хиляди пеперуди и ги накара да гъделичкат всяка час ...
1292
На колко бях тогава? Петнадесет, шестнадесет годишна- тиха, плаха и неуверена. А той? Ами може би тридесет и пет- четиридесет годишен, уверен, успял и очевидно с опит. Срещата ни беше случайна, но това, което се случи- неизбежно. Щеше да ми е за първи път.
Отидох при него сама. Пристъпих прага неуве ...
Отидох при него сама. Пристъпих прага неуве ...
784
2
2
- Бабо, бабо, какво е това? Може ли да срежа връвчицата? - малката Тодорка тичаше към баба си с предмет, увит в едно бяло парче плат, извезано със странни шевици и завързано с червен шнур.
- Кое, баба?- старата жена се изправи и заряза за миг окопаването на пипера. Подпря се на мотиката и се опита д ...
- Кое, баба?- старата жена се изправи и заряза за миг окопаването на пипера. Подпря се на мотиката и се опита д ...
876
2
5
Крис се отпусна в топлите завивки. Навън започваше да се разразява буря. Ясно чуваше поривите на вятъра и виждаше нахлуването на отблясъците от далечните светкавици. Утрото щеше да бъде свежо, беше последната му мисъл преди да се унесе.
Писък на ужас и отчаяно стенание го събуди. Изправи се и седна ...
Писък на ужас и отчаяно стенание го събуди. Изправи се и седна ...
921
2
5
Придвижваше се трудно по тротоара. Двата ѝ бута се триеха неуморно един в друг и ѝ причиняваха болка. Глезените бяха ужасно подути, а стъпалата едва я държаха. Увисналият почти до коленете корем не я улесняваше. Дотътри се до една пейка и се настани. Зае я почти цялата. Това ѝ напомни пътуването в м ...
1263
6
9
„Те са неверници, убийци, злодеи!“
„Те се опитват да ни завладеят, да ни подчинят, да ни превърнат в роби!“
„Убивай!“
„Отмъщавай!“
„Прочиствай!“ ...
„Те се опитват да ни завладеят, да ни подчинят, да ни превърнат в роби!“
„Убивай!“
„Отмъщавай!“
„Прочиствай!“ ...
1868
5
5
Мария сръчно постави червилото и тръсна глава пред огледалото. Буйните руси къдрици небрежно се разпиляха по раменете и гърба. Сбърчи устни, а после се усмихна сама на себе си, точно както правеше в малката стаичка на старата им къща. По същия начин, но с разлика от двадесет години. Тогава беше осем ...
1244
2
8
С бай Миле се запознахме преди години във Франция. Кротък, смирен човечец, родом от едно Видинско село. Беше един такъв сух, дребничък и говореше едно така тихичко, все едно душа няма. А иначе работяга, не се оплакваше от нищо и на драго сърце помагаше на който с каквото може. Ама тая пуста далечна ...
1489
7
Керанка изпираше дрехите на чешмата в двора. Слънцето вече се беше изкачило високо на хоризонта, а лъчите му се отразяваха в черната ѝ коса, небрежно пусната от двете страни на лицето ѝ. Мине не мине време и момичето ги приглади с мокра ръка назад. В този момент се откриваше красивия овал, меката ко ...
2314
2
7
СРЕЩАТА
Освен родителите си, човек не избира и времето, в което да се роди. Така моите родители израснали под крилото на партията, в духа на класовото равенство, мира и отричането на капитализма. Всеки един от тях живеел своя живот, борел се със собствените си проблеми и не подозирал за съществуване ...
Освен родителите си, човек не избира и времето, в което да се роди. Така моите родители израснали под крилото на партията, в духа на класовото равенство, мира и отричането на капитализма. Всеки един от тях живеел своя живот, борел се със собствените си проблеми и не подозирал за съществуване ...
743
1
2
ЧЕРВЕНИЯТ РОД
Баба ми, майката на мама, се родила в закътано планинско селце. Селската идилия, свежия въздух и притихналите гънки на Балкана били като излезли от разказ на Йовков, но до тук с поетичната красота. Животът в селото бил труден, повечето семейства тънели в мизерия, буквално. Къщата, в ко ...
Баба ми, майката на мама, се родила в закътано планинско селце. Селската идилия, свежия въздух и притихналите гънки на Балкана били като излезли от разказ на Йовков, но до тук с поетичната красота. Животът в селото бил труден, повечето семейства тънели в мизерия, буквално. Къщата, в ко ...
768
2
4
Родена съм на село. Е не съвсем, родих се в окръжния град, но още на петия ден ме пренесоха на село поради липса на жителство. Да, и това съществувало в онази далечна година. Родителите ми бяха странен съюз за онова време - от една страна баща, син на кулак, а от друга майка, която произхожда от сем ...
777
1
1
Беше вечерта на двадесет и четвърти декември- Бъдни вечер. Ясно съзнаваше, че вече закъснява, но и не бързаше, нямаше желание. Новият, лъскав автомобил плавно се движеше по вече заснежения път и наближаваше крайните квартали на града. От далече се виждаха премигващите светлинки, жълтите, червените, ...
2157
3
14
Добре че легна болен, та къщата да се изпълни с живот. Дядо Коло отдавна беше прехвърлил осемдесетте и не помнеше дома си толкова жив от десетина, че и повече години. Може би от погребението на Елка. Ех Елка! Добре си живееха с нея, но оная я прибра рано, така им било писано. Имаха двама сина и една ...
1095
3
8
Аз се нося. Не, по-скоро аз се плъзгам, профучавам, прелетявам покрай останалите автомобили. Те се сливат в една неясна, размазана картина. Преливащи цветове - бяло, синьо, червено, черно, зелено - дъга. Петстотинте коня под капака изпъват жили, мотора реве, цилиндрите се задъхват. Аз летя, аз съм Б ...
802
1
Вървях по тясната калдъръмена уличка и се наслаждавах на тишината и приближаващата нощ. Слънцето все още се подаваше на хоризонта и хвърляше последните си оранжево-червени отблясъци по прозорците на къщите, подредени като войници от двете страни на улицата. Дъждовният облак току-що бе отминал, но ле ...
1440
5
7
Има спомени от детството, които се запечатват някъде дълбоко в подсъзнанието и изникват ей така, от нищото, при случайно дочути думи, миризми, картини или прости неща от ежедневието. Често, тези уж наглед нищо и никакви, детински преживявания оказват по-голямо въздействие отколкото си мислим. Те са ...
1264
1
906
1
2
Пред Елена стоеше симпатичен мъж, може би малко по-възрастен от майка ѝ. Беше едър, а погледът му строг. Трябваше да каже нещо, но сякаш устата ѝ беше залепена. Не успя и едно добър ден да промълви. След известно неловко мълчание, мъжът попита:
- Да помогна с нещо? – гласът му беше топъл и приветлив ...
- Да помогна с нещо? – гласът му беше топъл и приветлив ...
938
1
4
Елена се опъна уморена на леглото. В ръцете си държеше старата пожълтяла картичка, с леко подгънати ъгли и стария плик с пощенска марка. Въпреки че мастилото се беше разтекло, можеше ясно да прочете надписа:
„Ще останеш завинаги в сърцето ми, макар и никога да не ми простиш!“
Златан Минков
12.08.199 ...
„Ще останеш завинаги в сърцето ми, макар и никога да не ми простиш!“
Златан Минков
12.08.199 ...
961
2
7
Вратата на кафенето се отвори и в очертанията ѝ се появи една руса главица, последвана от десет сантиметрови токчета. Притежателката им отръска от раменете си снега в помещението и се огледа. След минутка забеляза своята приятелка в дъното и се провикна:
- Вивенце-е-е-е!!! – като размахваше весло ръ ...
- Вивенце-е-е-е!!! – като размахваше весло ръ ...
943
2
12
Дядо Петър седеше пред портата на малкото трикрако столче и пушеше лулата си. Малко хора останаха като него- кротък, смирен, рядко се препираше с някого, никога не разнасяше клюки, гледа все добро да направи, да угоди. Както се казва на мравката път правеше. Всички го познаваха като скромен и честен ...
2306
8
25
„Лъже ме в очите и пак ѝ се обаждам,
бавно ми танцува и вече се предавам.
Шапка ти свалям, шапка ти свалям, шапка ти свалям“
Някаква музика достигна до все още спящия ми мозък. Не ми се става. Топло е, уютно е, искам още пет минути. Обръщам се на другата страна и се опитвам да изгоня натрапчивата ме ...
бавно ми танцува и вече се предавам.
Шапка ти свалям, шапка ти свалям, шапка ти свалям“
Някаква музика достигна до все още спящия ми мозък. Не ми се става. Топло е, уютно е, искам още пет минути. Обръщам се на другата страна и се опитвам да изгоня натрапчивата ме ...
1683
5
8
Дън! Дън! Дън! Камбаната биеше от сутринта. Свърши се! Днес погребваме баба. Толкова, господ ѝ отреди 103 години, щедър е бил, макар да исках поне още една… Всъщност днес погребваме едно тяло. Баба си замина още преди месеци. Това е тялото на една непозната. Моята баба беше весел човек, жизнена и ен ...
1030
3
5
- Колеги, всички вие сте добри работници, качествени миньори - започна речта си Иван Къртицата, един от най-старите работници в рудника пред събралото се множество- Всички вие, всеки ден, месец след месец, година след година слизате долу, рискувате здравето и живота си. Вярно е, че сами си избрахме ...
913
3
9
На главната търговска улица, между два лъскави бутика, се гушеше малко магазинче. Често минувачите го подминаваха без дори да го забележат. Само на вратата се мъдреше един поизтрит надпис „ЦВЕТАРНИЦА“. Цветята не се виждаха през прашните прозорци, защото бяха натъпкани в дъното. Не бяха много, а и п ...
1500
3
7
Съзнанието ѝ бавно изплува от дълбините на мрака. Първото, което усети, беше ужасното главоболие, а после дойде и една не особено приятна, но доста позната миризма. Все още не можеше да определи на какво, но беше странно позната. Дочу неразбираемо, монотонно бърборене. Бавно отвори очи. Мъгла и силу ...
1058
4
11
Усетих допира на хладните пръсти, които се насочиха към ципа – бавно, изучаващо, с вещина. А после дойде и познатият звук, тих и мамещ, като песен на щурец – дзъъът. Заяде. Леко, нетърпеливо подръпване и готово, беше свален до край. Бях открита, беззащитна, очакваща. Онези, същите копнеещи пръсти се ...
1072
4
9
- Фило-о-о-о!!!
- Пак ли ти? Я подвивай опашка и отивай да си играеш с останалите кутрета!
- Не искам! Обичам да си говоря с теб.
- Аз пък обичам тишината.
- Всички казват, че си странен, защото имаш тъмно минало. Така ли е? ...
- Пак ли ти? Я подвивай опашка и отивай да си играеш с останалите кутрета!
- Не искам! Обичам да си говоря с теб.
- Аз пък обичам тишината.
- Всички казват, че си странен, защото имаш тъмно минало. Така ли е? ...
1000
2
8
Бутам бясно количката между рафтовете в магазина и хвърлям в пълен безпорядък пържоли, картофи, салата, вино… Нещо забравям, съсредоточавам се, мисля, потърквам чело. Къде по дяволите сложих проклетия списък? Ровя нервно из чантата, докато един чичка ме побутва отзад с неговата количка. Отстъпвам кр ...
1092
1
6
Животът бавно напускаше вече немощното тяло на баба Ваца. Доскоро ясните очи губеха искрицата живот. Заедно с нея бавно умираше и къщата. В градината висяха презрели чушки, а доматите гниеха, никому непотребни. Буренът завземаше все по-големи територии и се превръщаше в единствен господар.
Прикована ...
Прикована ...
1025
2
6
Въпреки че все още беше есен, през последните дни времето се беше задържало доста студено. Слънцето срамежливо надничаше през облаците, но хилавите му лъчи не успяваха да се преборят със северняка. Вятърът проникваше през якето ми, особено там, отзад до ръкава, където беше толкова протрито, че почти ...
1031
1
5
Скъпи дядо Коледа,
Знам, че още е рано за пускане на писмата към теб, ама тази година имам специално желание. За мене е много важно да го изпълниш и ме е страх да не се загуби писмото, затова ти пиша сега с молба да го сбъднеш по-рано. Ако не го изпълниш, ще знам, че писмото не е пристигнало и ще ти ...
Знам, че още е рано за пускане на писмата към теб, ама тази година имам специално желание. За мене е много важно да го изпълниш и ме е страх да не се загуби писмото, затова ти пиша сега с молба да го сбъднеш по-рано. Ако не го изпълниш, ще знам, че писмото не е пристигнало и ще ти ...
1091
2
8
Трънков тактично ги изчака да се нахранят, а после се разприказва отново:
- Не знам какво ви е казал този младеж, но май не е вашият човек, а?
- Що мислиш така?- попита Марков докато попиваше устата си със салфетката.
- Ами първо, имате физиономии на умрели кучета и второ хич не се връзва в картинка ...
- Не знам какво ви е казал този младеж, но май не е вашият човек, а?
- Що мислиш така?- попита Марков докато попиваше устата си със салфетката.
- Ами първо, имате физиономии на умрели кучета и второ хич не се връзва в картинка ...
866
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
