breg
30 резултата
Днес имах нужда да се разкарам из селото. Пуснах кучка Сара за другар, а тя от радост едва не ме разцелува... Вярно, студено е, рядко ще се срещне някой на улицата. Само пушекът от комините и бръмчащи климатици тук-там подсказват, че животът продължава в домашни условия. Да си кажа право, да не бяха ...
  209 
Снощи скрих се от жена ми Дуда,
па свърнах в оремака при Мавруда.
След мене влезе Колю – другари от деца;
някога от полозите крали сме яйца...
Вътре беше димно – като в селска баня, ...
  132 
Тук съм, за да си излея мъката. Чувствам се объркан... това не съм аз! В криза съм. Оставете я финансовата криза... не е това. Тя е едно на ръка... И аз не знам какво е. Ще обясня. Ето как започна всичко.
Най-напред на мобилния оператор заплатих сметката на чужди телефон. Питат ме на касата за номер ...
  350 
Всичките тези хубавици в кокошарника, барабар с петела, аз съм измътил. Не като оня герой на Мопасан, гдето жена му го накарала да мъти в леглото, а в инкубатор. Но да не се връщам толкова назад. Двайсетина кокошки са – коя от коя по-гиздави, гащати, качулати…А петелът! Мале, мале… Да беше изсипала ...
  389  16 
Първи есенни дни. Голи са хълмовете над селото. Житото е прибрано и земята се готви за дълъг възстановителен сън. Но слънцето, сякаш не успяло да раздаде всичко през лятото, продължава щедро да лее топлина. Наистина, немощни са вече лъчите му, но как приятно галят лицето... Заради тази последна милу ...
  244 
От една седмица пред кметството, на таблото за съобщения, се мъдреше следният текст: “На 1 март, неделя, ще се раздават ливадите в “Рибарица”. Всички, които са имали някога ливада, да присъстват с четири колчета в ръце, защото няма да се връщам после там.”
Писал го беше някогашният учител и директор ...
  367 
Кръчмата на Сирака се намираше близо до мегдана. Покрай нея бълбукаше зиме и лете малката селска рекичка. Тя разделяше селото на две половини, които се свързваха помежду си с няколко дървени паянтови моста. Когато прииждаше през лятото от пороищата, реката често ги завличаше и се налагаше да ги възс ...
  450 
Лято. Гора. Широк път сред гората. Край пътя високи дървета, строени като за парад. Слънцето напряга сетни сили да се промъкне между тях, но успява само да надникне, за да освети една от няколко, небрежно разхвърляни дълбоки дупки по ширината на пътя. Човекът, който минава покрай тях не е разтревоже ...
  504 
През 1928 г. татко насадил в двора круша. Тогава бил младеж на 18 г. Израснах с тази круша. Беше покрила покрива на старата ни плевня - качвах се по една стълба на керемидите, сядах, берях и си похапвах едри жълти плодове. Така и не разбрах какъв е сорта... Зрееше края на август, задържаше се през ц ...
  428  13 
20.02.2020. г.
Още снощи, като преброих и хилядната овца, и ми стана ясно, че няма да заспя лесно... се сетих, че следващият ден е със знакова дата. А на знаковите дати всеобщото очакване е да се случи нещо небивало, невиждано и нечувано... И те така... отдадох се на мечти и предположения, какво, ад ...
  592 
  723 
Запали свещ.
Сама седна. Питката дъхтеше –
късметчетата много.
Откъсна за всеки.
Сърцето пак прескочи... ...
  328 
Вече трети ден гъста снежна пелена се стеле над притихналото село. Вали на такива едри парцали, сякаш има намерение да изравни всичко в безкрайна снежна равнина.
Селяните газят дълбокия сняг и вместо да се плашат, потриват доволно ръце.
- Нека натрупа сега, а напролет да видиш какво жито ще избуи! Щ ...
  781  14 
Мама лампата угаси
и отдавна спи до мен.
А аз все мисля, мисля...
и кроя планове безчет.
Сред вулканите горещи ...
  528 
Вчера се развихрих по градината, а вечерта, едва влязъл вкъщи, отпуснах уморена снага на дивана.
- Жена, я сипни малко ракийка, че да ми върне силиците!
Ех, преди години бях по-държелив, но пък ракийката не ми се услаждаше толкова, като сега. Да се чуди човек, кое е за предпочитане…
Жена ми е оправн ...
  681 
/В памет на моята майка/
Тази болка много я измъчваше. Колко дни вече не спираше! Ще се умира... Вчера лекарят в болницата я успокояваше, но след това извика сина ѝ навън.
Там трябва да му е казал, че на лошо отиват работите. Не може да направи нищо... И да я отворят... едва ли ще се събуди. По-добр ...
  319 
Някога село Червен брег е било хей на ония баири, около старата черква Свети Спас и на отсрещния – Драгне. От брега, който като крепостна стена пазел от юг, та почти до гората горе. А каква гора е имало! Всичко наоколо е било дъб и бряст. Никой не знаел на колко години са най-старите и дебели дървет ...
  614 
Първи есенни дни. Голи са хълмовете над селото. Житото е прибрано и земята се готви за дълъг възстановителен сън. Но слънцето, сякаш не успяло да раздаде всичко през лятото, продължава щедро да лее топлина. Наистина, немощни са вече лъчите му, но как приятно галят лицето... Заради тази последна милу ...
  580 
Есента отдавна беше започнала. Един ден баща ми ме взе със себе си в ТКЗС-то, където се грижеше за много крави. Толкова много, че не успявах да ги преброя, дори когато са навързани в дъъълга редица покрай яслите. А редиците бяха две. И между тях циментова пътека, където се разхождах спокойно. Този д ...
  613 
Едва се беше зазорило. Днес се бяха наканили да жънат последната, най-далечна нива. Повече от час път имаше до там. Ако не тръгнат навреме, току виж не успели да я довършат. А утре пак да отиват за малко... Едно ли ги чака и утре!
Бяха си приготвили всичко още вечерта. Оставаше само да впрегнат воло ...
  396 
Дядо Димитър бил дребен на ръст. Но като ерген, очите му все в по-едричките моми. Ей, така! Тях си хресвал и това е...
Много му била на сърце една такава мома от съседното село. То е наблизо и било обичайно ергените да прескачат често дотам. Тогава имало седенки, а по празници и в неделя се събирали ...
  472 
Цял живот съм харесвал, но напоследък неистово желая да скитам сам. Не по улиците – сред природата... Да се откъсна от заобикалящото ме всеки ден. От света, до болка познат ми... От цикъла проблеми, в който съм завихрен и излизане няма...
Не, това не е бягане от действителността, от слабост... а от ...
  570 
Огненият кръг на слънцето изскочи зад далечното било на планината и започна бавно, но без колебание да набира височина. И днеска ще има жега. Земята едва си бе отдъхнала след вчерашния пек, а бледите капчици роса, образували се от нощния хлад, скоро съвсем изчезнаха. Ниските, сякаш полегнали баири н ...
  777  17 
Сам... Сам лягаше, сам ставаше...
Ако не го потърсеха за работа, денят минаваше бавно, трудно... Радваше се, когато отидеше да работи някъде. Работеше до късно вечер, за да не остава вкъщи. Със спомените си. С вините си...
Със строителство се занимаваше - всичко, каквото трябваше, за да се построи и ...
  892  23 
Предложението за този излет дойде от сестрите. Идеята беше да измъкнат мъжете си от дома. Ако останеха, щяха да се напият като предишните два почивни дни. Такъв запой стана тогава, че в понеделник и двамата закъсняха за работа.
Не беше за сефте. Особено като решиха, че виното е вече готово. Тази год ...
  981 
Вали, вали... Снегът като с магическа пръчка скрива грозното и калното. И светът става красив, искрящ, параден...
Вървим двама. Ръката ти е в джоба на шубата ми, а аз съм я обгърнал с моята. Имам широки джобове. Усещаш ли как преминава топлината ми към теб?
Не я изваждай! Тази топлинка е най важното ...
  479  15 
Автобусът, стара германска машина, останала още от войната, поглъщаше бавно, но сигурно километрите един след друг. Зад него дълго време се стелеха облаци прахоляк. От двете страни на разбития междуселски път се редяха една след друга ниви, засети с жито, царевица, слънчоглед... Беше юни месец. Усил ...
  436  11 
Вървя към теб и скоро ще пристигна -
ти недей затваря входната врата.
Зад мен остана планина солидна
от пропиляно време, грешки, самота...
На пътя не излизай, духат ветрове сега, ...
  342 
Ранна утрин се събужда,
лее щедро живина
и с хладна ведрина -
като сестра деня прегръща...
Дремя, легнал зад стъклото, ...
  418 
В разгара летен ден.
Слънце, огън, светлина...
Сред житата черен път.
Хлапе. Бяла кърпа на глава.
Небрежни боси стъпки. ...
  347 
Предложения
: ??:??