Често се твърди, че Денят на народните будители се губи в сянката на Хелоуин. От няколко години всеки път щом приближи месец октомври, в електронната мрежа започват да се появяват множество мнения, свързани с точно тези два празника, като част от мненията, по обичай, са или в едната крайност, или в другата такава. 
   Безусловна истина е, че мрачната символика на Хелоуин е културно наследство от времето на древните келти. Хелоуин е просто един от три празнични дена. Западната църква просто поставя християнско лице на третия ден от Хелоуин (01.11), посочвайки го за Деня на вси светии, но тази дата не успява да се наложи сред населението. Обредността в нощта на 31.10 срещу 01.11 се запазва по същия начин, по който се запазва навсякъде, където се осъществява преход от езическа религия в друга религия.  Така неосведомените свидетели на Хелоуин остават с погрешно впечатление относно  празника. Добре е да се знае, че в древността келтско население прониква на Балканския полуостров, и дори в Мала Азия. Може би поради това обстоятелство гайдата е толкова разпространена именно в днешните български земи, в части от Британските острови, и в части от Пиренейския полуостров, т.е. там, където келтите са имали силни позиции*. Би било странно да приемем музикалния инструмент гайда като културна заемка (а по-късно и като свое изобретение), а обредите на Хелоуин като злокачествена културна инвазия и дори като сатанизъм. В българската фолклористика съществуват безброй езически обреди, като кукерството (което вероятно в очите на немалко души също изглежда като сатанизъм) не прави изключение. Ако българската гледна точка около идващите отвън културни тенденции беше винаги твърде консервативна, може би княз Борис никога не би приел християнството като държавна религия и следователно историята ни щеше да тръгне в друга посока. Ако обаче българската гледна точка винаги е била „за” чуждото, идващо отвън, и „против” запазване на родното, вероятно ние нямаше да запазим своя език и своите обичаи в периода 1422г-1878г.
    Тази година ще честваме Денят на народните будители за 108-ми пореден път. Обстоятелството, че безброй учебни заведения и безброй селища честват светлия празник с официални тържества, е доказателство, че българската нация почита създателите на своята национална култура. Страховете от евентуалния триумф на Хелоуин над един от мостовете, свързващи съвременните българи с корените на тяхната национална култура, са по-скоро плод на криворазбрано родолюбие отколкото на действителна опасност. Като пример бихме могли да посочим Трифоновден, който и досега се отбелязва тържествено на 14.02, макар Българската православна църква да отбелязва паметта на Св. мъченик Трифон на 01.02. Просто огромна част от българите е свикнала с традициите, или в лошия случай с тяхната обредност, като отбелязва само тях и се старае да ги запази непокътнати. 
          Както всички добре знаем, забраненият плод е най-сладък. Не е редно да гледаме някого с недобро око понеже не споделя нашето мнение. Ако българинът е добър в нещо, то това е да побългарява всичко чрез своята пословична изобретателност. Неслучайно византийските автори от средата и края на XIVв. пишат с презрение, че българската църковна политика се развива по един самостоятелен път, в който Цариград няма правомощията да се бърка. Разбира се, доста неща са се променили за тези седем века, но упоритостта на българите, любовта към родното и носталгията им към детството, макар и поизбледнели, продължават да ги преследват. Денят на народните будители е един добър повод да се позамислим и един още по-добър повод да бъдем горди с българското име.