27.06.2007 г., 22:51

Прозрението на душата

2.6K 0 1
1 мин за четене

      Прозрението е болезнено. То разкъсва всички заблуди, с които си живял, то те кара да се родиш отново, но преди това да умреш и умирайки да страдаш.

      Времето те кара да разсъждаваш, да се луташ, докато стигнеш на върха, от който виждаш истината, там където Духът е извисил душата и я е издигнал на най-високото стъпало, от където тя вижда своя живот - такъв, какъвто е.

     Всеки път, когато си на прага на реалността и заблудата, усещаш болката вътре в себе си. Тази болка е в следствие на илюзиите, които те подхранват с мечти и заблуждават твоят ум и душа, докато тя не се осъзнае.

Единствено тогава, проглеждаш истински и разбираш, че си живял в един свой свят, различен от действителността.

В този момент си задаваш много въпроси, на които не откриваш отговори.

Отговорите идват след време, а доста често те са в самите нас, защото битието е не само около нас, а и вътре в нас. Там, където рядко поглеждаме с истинските си очи.

          Ние сме част от реалността, а тя е вътре в нашите сърца. НИЕ СМЕ ПРОДУКТ НА НЕЯ И СЛЕДОВАТЕЛНО СМЕ НЕЙНИ ДЕЦА.

НИЕ СМЕ ПРОДУКТ НА БИТИЕТО, КОЕТО Е ПРОЯВИЛО ЛюБОВ КЪМ СЕБЕ СИ И Е СЪЗДАЛО СЕБЕПОДОБНИ.

          Аз мисля по този начин, защото това прозря моята сърцевина и бих бил истински щастлив, ако по-често осъзнавам всичко това, защото след време всеки разбира, че всичко подлежи на промяна в този свят и остава само душата. Тя продължава да се развива, а това, което не подлежи на промяна, са духовните параметри и закони, които Бог е създал и не е нужно да променя, защото Той е съвършен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом ние сме продукт...
    тогава къде ни е цената
    къде е етикета пожълтял...
    Май някой го е скъсал...

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...