14.09.2025 г., 20:30

Първи учебен ден...

307 0 0
1 мин за четене
Никога не съм харесвал Първия учебен ден, по мои виждания, които ще споделя тук.... Въпреки, че обичам да чета, много и различни неща, учих се добре в училище и в университета, някак тоя ден не ми е бил на сърце. Честно казано, никога не съм таил онзи трепет, за който споделят не един и двама по адрес на Първия учебен ден. А времето, в което бях в училище, не беше никак лошо и си имаше всичко необходимо... Ако сега трябваше да съм ученик - Не, благодаря! Ако сега трябваше да съм учител - още повече - Не, благодаря! А имах в един период от живота си  такива щения да стана даскал, но добре, че ги преодолях и заместих с други.... И до днес усещането ми за Първия учебен ден, е натоварено с някакъв вид безпокойство...... Харесвам лятото и през годините, така и не успях да се отърва от усещането, че Първият учебен ден ми го прекъсва и дори отнема. Това чувство беше особено силно през ученическите ми години... Може би, затова и сега тая подобни емоции по адрес на този ден . И въпреки това - успешна Нова учебна година на ученици, учители и особено на първокласниците! Дано са все така любознателни и търсещи, дано запазят искрата, защото с това, което им "сервират" в учебниците днес, трудно ще разпалят огъня на познанието...Честно казано, дори и да са силно нахъсани, инициативни и инатливи, с днешните учебни програми трудно ще се получи духовно възпламеняване..... Има много за какво да мислят чиновниците в МОН, освен за телефоните и религията. Да си прочетат първо учебниците и да си прегледат учебните програми. Времето за чудене и умуване изтече отдавна...Нужни са вече реални действия !   На добър час!      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...