Първи учебен ден...

Никога не съм харесвал Първия учебен ден, по мои виждания, които ще споделя тук.... Въпреки, че обичам да чета, много и различни неща, учих се добре в училище и в университета, някак тоя ден не ми е бил на сърце. Честно казано, никога не съм таил онзи трепет, за който споделят не един и двама по адрес на Първия учебен ден. А времето, в което бях в училище, не беше никак лошо и си имаше всичко необходимо... Ако сега трябваше да съм ученик - Не, благодаря! Ако сега трябваше да съм учител - още повече - Не, благодаря! А имах в един период от живота си  такива щения да стана даскал, но добре, че ги преодолях и заместих с други.... И до днес усещането ми за Първия учебен ден, е натоварено с някакъв вид безпокойство...... Харесвам лятото и през годините, така и не успях да се отърва от усещането, че Първият учебен ден ми го прекъсва и дори отнема. Това чувство беше особено силно през ученическите ми години... Може би, затова и сега тая подобни емоции по адрес на този ден . И въпреки това - успешна Нова учебна година на ученици, учители и особено на първокласниците! Дано са все така любознателни и търсещи, дано запазят искрата, защото с това, което им "сервират" в учебниците днес, трудно ще разпалят огъня на познанието...Честно казано, дори и да са силно нахъсани, инициативни и инатливи, с днешните учебни програми трудно ще се получи духовно възпламеняване..... Има много за какво да мислят чиновниците в МОН, освен за телефоните и религията. Да си прочетат първо учебниците и да си прегледат учебните програми. Времето за чудене и умуване изтече отдавна...Нужни са вече реални действия !   На добър час!