AREOLA
32 резултата
Любовно писмо за св. Валентин
На теб не писах нито ред. За теб не казах нито дума пред любопитните очи, не търсих и съвет, не палех свещ и не попитах никого къде си. Не исках да те чакам, не плаках и не те целунах... ей така за сбогом. Защо?! Защото теб обичам, както никой смъртен мъж. Обичам те като икона, която пазиш и опазваш ...
3.4K
1
Поети?
Поетите... художниците на реверсивната реалност... Понякога се губим в превода, опитваме се да спрем гравитацията за вас и да ви напъхаме в цигарената си кутия, толкова е невъзможно понякога да откриете (с)мисъл. Ако трябва да сравня... нещо като кубизъм, но, вместо лист, дълбаем по черепа ви - за п ...
1.1K
1
Как?
Колкото и да ме обичаш, животът ще излиза през нас с всеки дъх. Колкото и да ме обичаш, светът ще пали свещ след всеки наш сърдечен пулс. Колкото и да ме обичаш, толкова по-близо ще сме до раздяла... толкова по-близо ще сме до пръстта между ръцете на нашите деца, улесняващи прехода ни - телесен живо ...
1.2K
1
Soulmate
Винаги те е
нямало.
Като водопад
сред пустиня
в очите на пътник... ...
нямало.
Като водопад
сред пустиня
в очите на пътник... ...
1K
2
София. Будапеща. Прага. Виена. Пътуване без граници.
Истината обаче е друга и тя се нарича СРЪБСКА ГРАНИЦА. Преди да разкажа за Централна Европа и нейните столици, пресече пътя ни обезкуражително черна котка (бял котарак), а именно Сърбия. То не бяха тирове, не бе чудо на турската окупация... де взор види, все съседский транзит. На всички ентусиасти в ...
2.1K
4
ГЛАВА 1
Всичко, винаги и всякога е свързано с детството. А моето беше просто период от време между прохождането ми и смахнатия ми пубертет. Не се оплаквам. Но нямах кой знае какви тежки травми, заради които да се отърва от серийно убийство или щастливи мигове, пропиващи ме с ентусиазъм и оптимизъм за поната ...
2.1K
1
* * *
Не съм лягала... нощта е в мен и се дави в тази светлина. Като зеница, стресната от слънчев лъч, се е свила и боли навътре. Мислите са пияни от липса на сън и се клатушкат, превръщайки важното в детска гонитба из малък пясъчник. Сигурна съм, че им харесва да усещат тази свобода, иначе щяха да ме при ...
1.4K
1
Религия
Плащах,за да бъда себе си.
Болките вече не ме горят.Тях нося върху си като кожух, овехтял и окъсан.Верен.
Сълзите падаха като черен водопад.Румолене по бузите.Пресъхнаха.Милите.
Устните отдавна секнаха.Молитви.Клетви.Викове.Напукани от тежкото мълчание.
А коленете ми?Раните палеха огньове в кръвта м ...
Болките вече не ме горят.Тях нося върху си като кожух, овехтял и окъсан.Верен.
Сълзите падаха като черен водопад.Румолене по бузите.Пресъхнаха.Милите.
Устните отдавна секнаха.Молитви.Клетви.Викове.Напукани от тежкото мълчание.
А коленете ми?Раните палеха огньове в кръвта м ...
3.5K
3
Кутийката
Сега си спомних, че я бях виждала и по-рано. Да, как бих могла да забравя. Стоеше там - красива, блестяща, дори царствена. Една-едничка на този свят такава. Не, не беше със сигурност като другите кутии. Там - горе, в къщата на баба, в онзи голям, широк скрин няколко лъча огряваха скъпоценната й повъ ...
1.8K
3
Било ли е?
Била ли съм някога,някъде,някак обичана от теб? Прозорците ми са отворени,но само вятърът ме вика.Вратите ми са отключени,но само дъждът прониква през тях.Огънят е запален,но само моята сянка виждам.Аз знам.Ти сега викаш чужди имена под чужди прозорци и влизаш през чужди врати.Сега целуваш пред чужд ...
2.5K
6
На С.
Наистина съм те обичала.А мислех,че покривайки огледалата ще изгоня душата ти от този дом.Мислех,че ако не те питам "как си",ще бъда по-добре.Че вечерите ми ще бъдат по-малко сами без твоето присъствие.А какво се получи?Писах писма,но не си ги получил,гълъбите падаха един по един.Основното в тях бе, ...
2.2K
* * *
Родих се без да бъда раждана.Нося спомените на светите майки и дъщерите - грешници.Виждала съм безтегловната младост и дотежалата зрялост. Усещала съм под нозете си пръстта на общия гроб,а с длани съм приветствала дъжда от жива вода.Плакала съм във всяко новородено и съм издъхвала във всеки умиращ. ...
3.3K
1