AREOLA
32 резултата
Роден си мой.
И въздухът между ни пари.
Изтръпва и мълниеносно
спира.
Вибрира с обръчи в гърдите. ...
  425 
На теб не писах нито ред. За теб не казах нито дума пред любопитните очи, не търсих и съвет, не палех свещ и не попитах никого къде си. Не исках да те чакам, не плаках и не те целунах... ей така за сбогом. Защо?! Защото теб обичам, както никой смъртен мъж. Обичам те като икона, която пазиш и опазваш ...
  2936 
Поетите... художниците на реверсивната реалност... Понякога се губим в превода, опитваме се да спрем гравитацията за вас и да ви напъхаме в цигарената си кутия, толкова е невъзможно понякога да откриете (с)мисъл. Ако трябва да сравня... нещо като кубизъм, но, вместо лист, дълбаем по черепа ви - за п ...
  622 
Колкото и да ме обичаш, животът ще излиза през нас с всеки дъх. Колкото и да ме обичаш, светът ще пали свещ след всеки наш сърдечен пулс. Колкото и да ме обичаш, толкова по-близо ще сме до раздяла... толкова по-близо ще сме до пръстта между ръцете на нашите деца, улесняващи прехода ни - телесен живо ...
  729 
Винаги те е
нямало.
Като водопад
сред пустиня
в очите на пътник... ...
  602 
"Листенца дърпаш ти с надежда -
обича те или не те обича.."
На всяко от стъблата ти опустошени
дълбаеш букви с плюс в съюз.
А вярваш ли? Във вечната любов? ...
  537 
Истината обаче е друга и тя се нарича СРЪБСКА ГРАНИЦА. Преди да разкажа за Централна Европа и нейните столици, пресече пътя ни обезкуражително черна котка (бял котарак), а именно Сърбия. То не бяха тирове, не бе чудо на турската окупация... де взор види, все съседский транзит. На всички ентусиасти в ...
  1621 
Всичко, винаги и всякога е свързано с детството. А моето беше просто период от време между прохождането ми и смахнатия ми пубертет. Не се оплаквам. Но нямах кой знае какви тежки травми, заради които да се отърва от серийно убийство или щастливи мигове, пропиващи ме с ентусиазъм и оптимизъм за поната ...
  1485 
Не съм лягала... нощта е в мен и се дави в тази светлина. Като зеница, стресната от слънчев лъч, се е свила и боли навътре. Мислите са пияни от липса на сън и се клатушкат, превръщайки важното в детска гонитба из малък пясъчник. Сигурна съм, че им харесва да усещат тази свобода, иначе щяха да ме при ...
  1039 
Барабаниш в мен тревожно.
Дълбаеш, сякаш е простимо.
Чупиш вазите ми на парчета болка.
Покриваш ме.
И си тръгваш... неотложимо. ...
  1383 
Падам в себе си и нищя се
като разкъсана със зъби риза,
изнасилена от собствените си терзания
и Палача, слял се с Нищото...
виждам само зъбите му във усмивка, ...
  610 
Търсих в чии ръце
да заспя,
а ти беше твърде
далеч.
Почти един свят ...
  691 
Луната крие
в пазвата си
всичките
светулки
на света... ...
  681 
  1356 
Плащах,за да бъда себе си.
Болките вече не ме горят.Тях нося върху си като кожух, овехтял и окъсан.Верен.
Сълзите падаха като черен водопад.Румолене по бузите.Пресъхнаха.Милите.
Устните отдавна секнаха.Молитви.Клетви.Викове.Напукани от тежкото мълчание.
А коленете ми?Раните палеха огньове в кръвта м ...
  2965 
Питаш я
колко струва.
В очите й
целият свят,
в сълзите й ...
  1272 
Сега си спомних, че я бях виждала и по-рано. Да, как бих могла да забравя. Стоеше там - красива, блестяща, дори царствена. Една-едничка на този свят такава. Не, не беше със сигурност като другите кутии. Там - горе, в къщата на баба, в онзи голям, широк скрин няколко лъча огряваха скъпоценната й повъ ...
  1395 
Била ли съм някога,някъде,някак обичана от теб? Прозорците ми са отворени,но само вятърът ме вика.Вратите ми са отключени,но само дъждът прониква през тях.Огънят е запален,но само моята сянка виждам.Аз знам.Ти сега викаш чужди имена под чужди прозорци и влизаш през чужди врати.Сега целуваш пред чужд ...
  2103 
Борба беше да те обичам.
15.08.2001 г. на С.
Борба беше да те нямам.
15.08. 2004 г. на С.
Борба беше да се разплатя с болката. ...
  1856 
“Но този разговор убива истини.
И аз се чудя ти дали усети.”
Бояна Петкова
Да изпушим и тази цигара.
Да я оставим в пепелника – ...
  1240 
И чувам влак,а дори няма гара.
Чувам някой да вика:"Обичам те!"
Чувам как трескаво маха с ръката.
Чувам плач и крещене във мислите.
Oглеждам наоколо - пътници няма. ...
  1309 
Когато истините ни напускат,
си стягат тайничко багажа.
(Сега ще ви разкажа!)
Докато гледаш телевизия във хола,
отмъкват сгънатата вяра от рафта в гардероба, ...
  1556 
Наистина съм те обичала.А мислех,че покривайки огледалата ще изгоня душата ти от този дом.Мислех,че ако не те питам "как си",ще бъда по-добре.Че вечерите ми ще бъдат по-малко сами без твоето присъствие.А какво се получи?Писах писма,но не си ги получил,гълъбите падаха един по един.Основното в тях бе, ...
  1737 
Гоня те, за дa се върнеш.
Търся те, за да отминеш.
Викам те, за да заглъхнеш.
Любя те, за да отмиеш
желанието със умора, ...
  1435 
Ти ме будиш толкоз рано.
А аз сънувам още шума от падащи звезди,
развалящи синхрона преди изгрев.
Тичам в пясъка на дънни дълбини,
припявам в странен ритъм.Нечий припев? ...
  1255 
Обичах с фанатизма на Непожеланата.
На "онази"- НЕжената във живота ти.
Лъгах с глупостта на Неразбраната.
На онази,чиито истини не спят в леглото й.
Не бях,да,идеалната,фаталната,дори моралната. ...
  1626 
Жива ли си?
Плач на неродено дете в тишината.
Гроб за двама - хладен и сив.
Стих без думи,закачен на стената.
Бог - бездушен,сам и красив. ...
  2828  10 
Нека да вкуся хладната сила
на огъня вливащ се в мен.
Нека да следвам невярната диря
на яростен бик несмирен.
Нека се вгледам в душа нечовешка, ...
  1741  10 
Тъмната болка обгръща небето,
облаци плават в бездна от прах,
черни сълзи се стичат ,където
вяра неясна превръща се в страх.
Мисъл самотна,безмилостно спряна. ...
  2264  13 
Родих се без да бъда раждана.Нося спомените на светите майки и дъщерите - грешници.Виждала съм безтегловната младост и дотежалата зрялост. Усещала съм под нозете си пръстта на общия гроб,а с длани съм приветствала дъжда от жива вода.Плакала съм във всяко новородено и съм издъхвала във всеки умиращ. ...
  2822 
Не съществуваш!
Не съществува сърцето във мен,
не съществува лицето ти,както го помня.
Не съществува духът ти от мен уморен,
не съществува сълзата,с която се моля. ...
  1234 
Пълзи приведената фигура на майката,невиждаща,безплътна.
Детето й бе сред звездите.Тъга.Но те бяха толкова много.
Не знаеше пред коя да заплаче. Тъга.И затова не плака.
Просто вървеше. А беше нощ от онези–щастливите.
Целият свят трябваше да мълчи с нея. А не искат. ...
  1284 
Предложения
: ??:??