Еси (ЕЛЕНА Петрова)
11 3
18.12.2006 г., 21:33 ч.

самота 

  Есета
1579 0 2
Питаш мен, какво ли ще да е това?...

Самотата е като жарава,
която гасне бавно и мъчително във теб.
Тя те завладява, увлича те в един различен,
напално непознат за тебе свят.
Тя е като двойно острие,
което се забива в сърцето ти и го кара да кърви.
Болката от нея прогаря цялото ти тяло.
Тя идва беэ покана, беэ да чука или пита,
просто влиза като черна чума и те покосява...
А ти стоиш и чакаш, и чакаш, някой да ти подаде ръка,
някой да те избави от таз коварна болест.
Търсиш лек, но няма.
Освен, освен, ако не почувстваш; ако не усетиш сам
онзи изгубен вече от теб трепет на сърцето,
онази капка топлота, идваща от бездната на любовта.
В противен случай ще останеш сам - прокуден сред пустиня
от самотни сводници на самотата.

© ЕЛЕНА Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, самотата. Тя може да се определи и като част от цикъла на живота при човека. Заедно със самотата върви и тъгата, т.е. те са велик ансамбъл от човешката психика и част от собствената психология на определения човек. От самотата и тъгата не можем да избягаме. Те са живи, когато и ние сме живи...!!!
  • Хей, Еси, недей така! Самотата е това, което ти искаш да е, тя е твоето копие в момента, но може да ти бъде и приятел, просто я разгледай, покани я с добро и тогава ще ти помага винаги, когато имаш нужда!
Предложения
: ??:??