самота
1.9K
0
2
Питаш мен, какво ли ще да е това?...
Самотата е като жарава,
която гасне бавно и мъчително във теб.
Тя те завладява, увлича те в един различен,
напално непознат за тебе свят.
Тя е като двойно острие,
което се забива в сърцето ти и го кара да кърви.
Болката от нея прогаря цялото ти тяло.
Тя идва беэ покана, беэ да чука или пита,
просто влиза като черна чума и те покосява...
А ти стоиш и чакаш, и чакаш, някой да ти подаде ръка,
някой да те избави от таз коварна болест.
Търсиш лек, но няма.
Освен, освен, ако не почувстваш; ако не усетиш сам
онзи изгубен вече от теб трепет на сърцето,
онази капка топлота, идваща от бездната на любовта.
В противен случай ще останеш сам - прокуден сред пустиня
от самотни сводници на самотата.
Самотата е като жарава,
която гасне бавно и мъчително във теб.
Тя те завладява, увлича те в един различен,
напално непознат за тебе свят.
Тя е като двойно острие,
което се забива в сърцето ти и го кара да кърви.
Болката от нея прогаря цялото ти тяло.
Тя идва беэ покана, беэ да чука или пита,
просто влиза като черна чума и те покосява...
А ти стоиш и чакаш, и чакаш, някой да ти подаде ръка,
някой да те избави от таз коварна болест.
Търсиш лек, но няма.
Освен, освен, ако не почувстваш; ако не усетиш сам
онзи изгубен вече от теб трепет на сърцето,
онази капка топлота, идваща от бездната на любовта.
В противен случай ще останеш сам - прокуден сред пустиня
от самотни сводници на самотата.
© ЕЛЕНА Петрова All rights reserved.
