24.06.2008 г., 19:39

Сетива

1.2K 0 1

   Застанала пред мокрия от дъжда прозорец... отварям го и протягам ръце, капките падат свободно върху студените ми ръце, докосвам лицето си, ала не усещам нищо. От oчите ми се стичат уморените от чакане сълзи. Всичко е толкова тъмно. Пазеща болката за себе си, невидима и неразбрана от другите, наблюдавам как всяка капка се изгубва в сивотата на пътя... път, утъпкан от безбройните бездушни тела... пропит от болката на всеки един от нас.
   И отново със сълзи на очите и с празно сърце, замислена за хората и света, мечтаеща да не бъде сама... мечтаеща за нещо по-добро. Отново поставена на кръстопът, раздвоена между реалното и нереалното, между възможното и недосегаемото, между това за бъдеш себе си или да бъдеш този, който искат да бъдеш. Да, сърцето не спира да тупти, а душата крещи... не е била по-сама и изоставена. Душата не е била по-затворена, сякаш е поставена в клетка и се блъска във всеки ъгъл, но без да спира, въпреки осъзнаването, че този път няма пътека, по която да тръгне, този път тя просто липсва... и ú остава да чака!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох..иска ми се да не чака много... Поздрави!

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...