9.09.2007 г., 16:26

Стрес

2.7K 0 2
1 мин за четене
Стрес

Живеем в стрес – факт!
Напук на схващането, че стресът ни действа отрицателно...

Когато съм тъжна, стресът ми помага да обърна посоките...
Когато съм излъгана, стресът ми помага да изтрезнея бързо...
Когато ме е страх, стресът ми помага да надскоча възможностите си...
Когато се чувствам объркана, стресът ми помага да намеря решението...
Когато съм безразсъдно смела, стресът ми помага да се приземя...
Кагато съм отчаяна, стресът ми помага да се взема в ръце...
Когато ме нагрубят, стресът ми помага да преглътна...
Когато спирам, стресът ми помага да продължа...
Когато съм загубила ума си, стресът ми помага да си върна позициите...
Когато съм колеблива, стресът ми помага да предприема дълго отлагана реакция... Понякога – съдбовна...
Когато има в душата ми несъответствие, стресът ми помага да надмогна сушата... И да приветствам живителния дъжд...
Когато съм се заинатила, стресът ми помага да прогледна...
Когато се разболея, стресът ми помага да намеря Бог и да му благодаря, че и този път няма да ме изостави...
Вярвам, че няма да разреша на стреса да ми пречи! Посоката е ясна! Когато на прага ми кънти главозамайване, търся болката... Тя е ключът към израстването! Има винаги хора около мен, които ми помагат в търсенето... Но и приятели, които ми съдействат в преодоляването! Вярвам!

*** Тези, които не приемат “стресът”, нека го заменят с “плесницата” – отрезвяваща и тонизираща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...