Сутрешен полъх
Когато се опитвам да съм силна, се получава най-добре сутрин, когато ставам от звъна на алармата, правя кафето и сандвич за детето и нахранвам изгладнелите ми котки. Тогава дори се поглеждам и в огледалото, слагам спирала, усмихвам се. Пускам музика на телефона и искам денят ми да е перфектен. После събуждам любимото дете-ученичка, а таткото по неволя става с него. Слушаме музика вече от компютъра и настроението сякаш чертае целият ни ден да бъде страхотен.
Изпращам дъщеричката си до училище и си купувам второто кафе, със слушалки в ушите разглеждам хората и улиците.
Кроя планове, мечтая, често спортувам...., готвя и очаквам любимия да се прибере за обяд.
И както уж всичко е толкова точно, нещо го срива и светът се преобръща на 180 градуса.По-късно се скарваме за уж неправилно нарязаните домати, защото съм ги хабила или защото пак е забравил, че точно днес детето му има допълнителен час по математика и трябва да я поеме от училище.....
И сълзите ми напират.... Не разбирам защо се стига до тук и за да продължа трябва да сложа поредната маска на щастлива и уравновесена жена.
...А сълзите не изпълняват команди, те просто текат като поточе....
И сутрешните думи на човека до мен, колко ме обича,колко съм важна за него, се превръщат в пародия, в една ирония,в лъжа. Кой, ако обича наранява любимата си?.....Причинява болка и тъга?....
Маскарадът е пълен, особено, когато те гледат любопитните съседи или се налага да отидеш до магазина.
И всяка сутрин се опитвам да не бъда с хелоуинска маска, а да съм себе си.... А днес- отново не успях.
Сълзите и разочарованието превръщат остатъка от деня в хаос, в меланхолия, в безразличие дори....
.... Ще очаквам и утрешната ранна сутрин, но не с надежда, нямам вече сили....
Сърцето сякаш спира, а вярата е на екскурзия....
....Любов!.... Нямам нужда от такава обич!....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Янкова Всички права запазени
Благодаря, Роси!
