Сутрешен полъх
Когато се опитвам да съм силна, се получава най-добре сутрин, когато ставам от звъна на алармата, правя кафето и сандвич за детето и нахранвам изгладнелите ми котки. Тогава дори се поглеждам и в огледалото, слагам спирала, усмихвам се. Пускам музика на телефона и искам денят ми да е перфектен. После събуждам любимото дете-ученичка, а таткото по неволя става с него. Слушаме музика вече от компютъра и настроението сякаш чертае целият ни ден да бъде страхотен.
Изпращам дъщеричката си до училище и си купувам второто кафе, със слушалки в ушите разглеждам хората и улиците.
Кроя планове, мечтая, често спортувам...., готвя и очаквам любимия да се прибере за обяд.
И както уж всичко е толкова точно, нещо го срива и светът се преобръща на 180 градуса.По-късно се скарваме за уж неправилно нарязаните домати, защото съм ги хабила или защото пак е забравил, че точно днес детето му има допълнителен час по математика и трябва да я поеме от училище.....
И сълзите ми напират.... Не разбирам защо се стига до тук и за да продължа трябва да сложа поредната маска на щастлива и уравновесена жена.
...А сълзите не изпълняват команди, те просто текат като поточе....
И сутрешните думи на човека до мен, колко ме обича,колко съм важна за него, се превръщат в пародия, в една ирония,в лъжа. Кой, ако обича наранява любимата си?.....Причинява болка и тъга?....
Маскарадът е пълен, особено, когато те гледат любопитните съседи или се налага да отидеш до магазина.
И всяка сутрин се опитвам да не бъда с хелоуинска маска, а да съм себе си.... А днес- отново не успях.
Сълзите и разочарованието превръщат остатъка от деня в хаос, в меланхолия, в безразличие дори....
.... Ще очаквам и утрешната ранна сутрин, но не с надежда, нямам вече сили....
Сърцето сякаш спира, а вярата е на екскурзия....
....Любов!.... Нямам нужда от такава обич!....
© Ана Янкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Любовта, ако идва от сърцето, не изисква, тя е безусловна дори....Просто тук любовта е една измамна обич или за да не сме сами, или да сме "силни" в ролята на манипулатори. Чувството на привързаност е да даваш, а да не очакваш да ти се връща , заради полученото, т.е. не обичаш, за да имаш изгода, иначе това е чист егоизъм, гордост, нарцисизъм, лъжа. Любовта е копнеж, тя е нежност, витаеща във въздуха, красива пеперуда, пърхаща наоколо, лек полъх на вятъра в нощта, разказващ за надеждата по непознати земи, или просто падаща снежинка, която напомня за чудесата, ако имаш душа, да ги усетиш чрез трепетите на духа....Готовност да се жертваш за половинката.... Хармонията е достигната. Това е и щастието, миг, но само твой.Истинската любов е докосната от Бога. И не идва при всеки.
Благодаря, Роси! -
Много чистосърдечно написано есе! И веднага ни запраща към манипулатора - човекът, който обича, но изисква всичко да се подрежда според неговите представи...Е, и на мен ми писна от такова съществуване!
-
Мерси сърдечно, Пепи! 😊
-
Мерси от сърце, Стойчо! Разминаването между мечтите и реалността понякога е едно психическо убийство....Лек ден от мен!
-
Този наш живот...
Мечтите са в невъзможност!
Написано с чувство на отчаяна болка.
За съжаление: така се разпада уюта на домашната идилия.
Есето е актуален протест!
Харесва ми! -
Благодаря ти, Петър! Да, може би един епизод от живота🙂
-
Много хубаво есе. Идва от дълбоко. Друго не знам какво да кажа, а искам...и дали е есе или епизод от сериала живот, не знам.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
