Св. Валентин за самотни
Да се върнем на моята прятелка и проникновените й мисли. Та тя милата - не че е особено интерисен случай, но пък заслужава няколко реда - прави какво ли не за да не е самотна, но резултат, уви, няма. Моя милост спря опитите.Все пак казват, че спреш ли да я търсиш, любовта сама ще дойде. Моята може би е в задръстване, та затова така се бави. Ще чакам. Имам ли друг избор? Междувремменно обаче ще си бойкотирам св. Валентин. "Ама как така!" - възкликва приятелката ми на тази новина все едно е чула, че ще насъпи Апокалипсисът. "Ти нещо не си добре - я се стегни. Само с тебе сме сами, но ще сме заедно тогава и ще се напием, понеже си е Трифон Зарязания!" Правя се, че ми харесва идеята, но културно отказвам с довода, че нито съм влюбена, нито съм битов алкохолик и я предупреждавам да внимава с дозите любов и алкохол. И двете са опасни в определени грамажи. Та така - това ще бъде нейният празник, но не и моят. Независимо дали пиеш от любов, от мъка или от сутринта, все някога ще отрезнееш. И тогава вече и шкембе чорбицата не ще помогне. Това не е хубав план - ще си стоя вкъщи на топло и ще сънувам, че не съм сама. "Хубаво, както искаш"- казва приятелката ми с нотка на отчаяние и съжаление към моята самотна и инатлива особа. "Хубаво" - въздъхвам неуверено аз и се чудя какво му е толкоз хубавото!
Диалогът ни нещо не върви и всяка се взира я в пода, я през прозореца, чудейки се на логиката на другата. Истината е, че и двете перфектно се разбираме и не се укоряваме, защото и на нас ни се иска да направим това, което ще направи другата. Просто не сме достатъчно смели. Разбирам защо тя ще излезе тази вечер -не иска да е сама поне една вечер, а за едната вечер самотници ще намери колкото иска. Моя милост вече се умори от безцелните разговори и лъжи. Затова ще остане при себе си и истинската самота. "Любовта е кофти, особено покрай тоя ден" -поклаща глава прятелката ми с изражение на мъдрец и вестител на най-голямата новост в областта на световня мир. Мълчаливо се съгласявам. Защо да й казвам, че не денят ни е виновен. Вярно, че допреди малко развивах теорията, че св. Валентин е толкова популярен, точно заради самотниците като нас. Приятелите ми, които си имат половинки, дори нямат план какво ще правят и дали въобще ще честват тая дата. А ние сме се закъхарили как ще я изкараме на тая паметна дата. Разни хора - разни идеали.
И така, животът си тече. Остава още малко до злокобната за моята приятелка дата. За моя милост ще е просто поредната дата в календара с всекидневните терзания и грижи .Какво като съм самотна? И да се цупя, и да не се цупя, няма да съм вече влюбена щастливо. Остава да чакам. Докога? Докогато трябва! Дотогава ще съм председателят на клуб "Самотно сърце". Впрочем - набираме още кандидати за кръжока ни. Ако има желаещи... Ако не друго, поне можем да си хленчим заедно.
Честит св. Валентин, скъпи самотници!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маги Всички права запазени
А определено знам,че хич за съжаление, не са малко.Чувствам се поздравена и благодаря за разбирането.За съжаление на тоя ден хич нямам ангажименти и ще съм сама през цялото време,но какво пък от това все пак-просто един ден.А за тези,които празнуват-да ви е честит св.Валентин 