14.01.2020 г., 2:49 ч.  

Съмнения 

  Есета
973 5 13

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

3 мин за четене

Винаги съм си задавал въпроса защо съществуват нищожествата? Кому са угодни те? Онези живуркащи невзрачни твари, които нескончаемо консумират всичко материално и духовно. Те не са родили нито една собствена мисъл. Не са направили нито една самостоятелна крачка. Не са изпитали нито едно уникално чувство в жалкия си и недостоен животец. Но те винаги първи усвояват благата на прогреса и се настаняват най-удобно в неговите безбройни ниши. Те - поповите лъжички в своето лигаво и топло блато, ползващи наготово реализираните идеи на гениите. Гении като Едисон - вторият Прометей - дал на човечеството електрическата светлина. Гении като Ричард Тревитик създал първия парен локомотив, движещ се по релсов път. И така предрешил облика на съвременната цивилизация. Гении като Ото Лилиентал и братя Райт, дарили човешкия род с първите самолети, за да може днес всеки дебелосерец да седне в класна и сигурна летателна машина и да прелети пръцкайки през цели океани между две най-отдалечени точки на кълбовидната ни планета. Изпитвам чувство на огромно възмущение от върховната несправедливост на всичко това. Ако съществува Бог, как Той допуска да се случва нещо толкова несправедливо - нищожествата да яздят гении. Как Бог допусна изобретението на гения Александър Бел, наречено телефон, рожба на което са съвременните смартфони, за да може да гледаме ужасяващи лигли, които се хилосват и водят нескончаеми безсмислени разговори или се отдават на геймърските си страсти, не по-малко гнусни от похотливите им въжделения. И защо Бог допусна изобретяването на радиоприемниците от гениалния Гулиелмо Маркони, за да се стигне до съвременните телевизионни приемници, пред които оскотели дребнави душици пилеят тонове време за своите сапунени сериали. Не - няма и не може да има нормално обяснение на цялото това безсмислие, на цялото това падение на човешкия род, на тази негова вопиюща деградация. Това ме кара дълбоко да се усъмнявам в съществуването на Бог. Това ме кара да отхвърля като безумно твърдението на библията, че човекът е създаден по образ и подобие Божие. Точно в този пункт библията демаскира тотално своята лъжовност и само идиот би приел такава нагла лъжа за истина. А следователно само кръгъл идиот би се доверил на редовете в тази явно лъжовна книга. Ако вечността и Сион съществуват, то следва те да са абсолютно защитени от човешка инвазия, защото не може да има нищо по-ужасяващо от проникване на бездуховното и низшето в обителта на най-висшата духовност. Духовност изразима пряко и експлицитно като първосъщност. Човешкият род отдавна е пристанал на Сатана, който ползва постиженията на прогреса като опитен сърфист и чрез тях умножава ежесекундно, ежеминутно и ежечасно улова на човешки души. Не може да живееш в този огромен мравуняк, наречен човечество и да опазиш душата си от Сатана. Той прониква и през иглени уши във всяко човешко същество, поставяйки му своя чип с три шестици. Няма как в този макроад отделни единици да бленуват за свой микрорай. Чрез една неотразима осмоза Сатана се просмуква в нас и през най-дебелите прегради, поставени като защитни вълноломи пред неговите тета-вълни. Той отдавна е обсебил този свят. Затова Иисус крайно далновидно го обяви за Управител на този свят и формулира блестящо, че "човек не може да служи едновременно на двама господари - на Бога и на Мамона." Самият Той се дистанцира от този свят изричайки:

 

"Аз не съм от света".

 

С което искаше да каже никой да не прави опити да го приобщава към човешкия род, род който още от времената на Лот е способен единствено на безчестие. И кръстът, след Христовата голгота, се превърна в символ на съдбовен кръстопът. Едното му рамо завинаги се насочи към вечността, а другото към царството на Сатаната.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Такъв е човека - търси винаги кой е виновен. И го търси все някъде там, в необята. Лесничко. Не поглежда към себе си. Щом имаме свобода на избор, то няма какво да виним Бог за решенията на човечеството. Вярата ли? Толкова е използвана през вековете, че няма как да не се появят съмнения. Но използвана негативно пак от човека, пак по негов избор. Дали има Бог или няма? Има ли добро? Има ли зло? Важното е какво ще избереш.
    Поздрави!
  • Коментарите са дълги върху твоето послание! Да! Учим се от Книгите, извличане това, което разбираме! Каква истина търсиш? За миналото? Имаш ли тревога за бъдещето ? След време ще се отрича и постигнатото от науката!
  • Младене, прав си. Човечеството си живее със Сатана, а се моли на Бог. Нали разбираш? Щом има Сатана, има и Бог. Бог, който е дал на смъртните избор. Свободна воля. За лошият избор не е виновен Бог! Дано съм разсеяла съмненията ти. По-лесно е да си гадна, дребна душица! За това те са толкова много и навсякъде. Поздрав!
  • Провокативен текст, Младене!...
    Сложна и противоречива е човешката природа. Не мисля, че има изцяло добри или изцяло лоши хора. Основната разлика между отделните индивиди е в това към което се стремят.
    Защо Бог допуска злото?
    Точно защото е създал човека по свой образ и подобие - с разум и свободна воля.
    Затова уважава свободната воля на човека, правото му на свободен избор - дали да обича Него - Доброто или сатана - злото.
    Когото избере човек през земния си живот, с него ще остане във вечността.
    Всеки от нас през живота си среща хора, от които получава добро и такива, които му причиняват зло. Той решава от кои иска да бъде - служител на Бог или на сатана... И неизбежно носи последствията от своите решения...
  • Авторът от позицията на какъв категоризира обикновените хора, като "нищожествата", "оскотяли дребни душици", "невзрачни твари" и т.н.
    Значимостта на човека в обществото, едва ли се измерва само със степента на неговата гениалност. За всеки има място под слънцето.
    А най-безсмислената полемика за мен, е това дали Бог съществува или не. За някои вярата в Бога е потребност на духа, за други не.
    Надявам се авторът да не приеме думите ми като личностна нападка. Чисто персонално мнение към горния текст.
  • Благодаря ви, приятели /ако ми разрешите това обръщение към вас/!

    Благодаря на оценилите и поставили текста ми в Любими и на онези коментирали есето ми. Това са много ценни коментари. Марианка, радвам се, че вижданията ни имат непразно сечение. Исмаиле, даваш много точен пример с Галиче. Бояна, благодаря ти за правоверния коментар, илюстриращ разсъжденията ти с цитат. Руми, ти си силно вярваща, но не си фанатик, а мислеща личност, която дълбоко уважавам. Пи, по същество си прав за ползата от определени индивиди, независимо от тамастичната им принадлежност. Но си спомням, че точно Анщайн беше казал: "Бог не играе на зарове!". Мария /Елиза 13/, ще прочета въпросната глава. Дени, трогна ме с искреността и подкрепата си!

    Желая на всички вас здраве и успехи!: M&M
  • Младене, интересно ми беше да прочета твоето мнение. Аз не се присъединявам към него, защото тайно се надявам, че всеки с нещичко допринася за съществуването на света , а не само за разрушаването му. Разбира се, това е личен избор.
    Но харесвам как си го написал. И харесвам как пишеш.
    Поздравявам те.
  • Вместо коментар: Библията, Второто съборно послание на апостол Петър, глава 3
  • Е то е очевидно, че бог не съществува. Ние сме просто едни поумнели животни. Най-умните, от които са измислили религиите, за да подчинят по някакъв начин навалицата. И да извлекат полза. Просто хората са стадни социални животни, които се нуждаят от водач на когото да вярват и разчитата. Ако не е бог ще Сталин или Хитлер.

    Най-интелигентните представители на човечеството не вярват в бог. Няма физик от голяма величина, който да вярва в бог. Като почнем от Айнщайн и свършим с Стивън Хокинг.

    Все пак не бива да сме толкова критични към масите, които ползват откритията на големите умове. Защото те пък ги претворяват в живота. Пръдльото с големия задник дето се вози в самолета сигурно работи някъде. Може да е компютърен специалист. Познавам простаци с мозък колкото аспирин, но отглеждат домати и хранят десетки хора с тях. Всеки има своето място в цивилизацията. Без паразитите, които наистина и аз не понасям.
  • Темата е необятна, по нея може да се разисква до безкрайност, защото всеки има своята гледна точка, но Библията е категорична:

    "А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува, и че възнаграждава тези, които Го търсят." /Евреи 11:6/

    Търсят ли го хората!? Къде в днешно време можем да намерим истинска вяра! И как без вяра да бъдем възнаградени!
    Бог не е натрапник и поради тази причина просто се е оттеглил, в следствие на което идва онзи, който има най-голяма изгода от това, посява съмнения и обърква цял един свят!
    Дано не бъда грешно разбрана, но ти, Младене, успя да провокираш размисли в мен. Приеми моите поздравления!
  • Съмнения, съмнения... по пътя към истината има много съмнения! Аз също често си задавам същите въпроси, като в есето! Защо? Каква е целта на Бог? Дано не загубим вярата си сред съмненията! Поздравления за есето - изключително и актуално!
  • Защо Бог не управлява човешките взаимоотношения след като ни е предоставил свободата да не Го признаваме и да не Го следваме? Защо „изоставя” талантливите, а „подкрепя” посредствените? Бог дава повече, но и изисква повече. Ние искаме от Бог, но не се сещаме, че нещо Му дължим. И тарикатски бързаме да Го обвиним за собствените си прегрешения. Всеки грях е катаклизъм на човешките взаимоотношения. Както и на тези между човека и Бога! Бог дели хората на покаяли се грешници и непокаяли се грешници. Както един военоначалник, дели ги на воини и на дезертьори. Без Бог в сърцето се лутаме, оплакваме се от човешката несправедливост, без да погледнем дали и ние не я носим в себе си. Нима ние сме съвършени сред света, отдал всичко получено от Бога на дявола? „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон.” (Гал., 5:22-23) Май го нямаме. Дано го придобием. Иначе сме просто едни бездуховни постхристиянски езичници.
  • Прав си, Младене! Голяма част от човешките индивиди не заслужават, да са част от човешкото общество! Последният пример е случаят в с. Галиче!
Предложения
: ??:??