Винаги съм си задавал въпроса защо съществуват нищожествата? Кому са угодни те? Онези живуркащи невзрачни твари, които нескончаемо консумират всичко материално и духовно. Те не са родили нито една собствена мисъл. Не са направили нито една самостоятелна крачка. Не са изпитали нито едно уникално чувство в жалкия си и недостоен животец. Но те винаги първи усвояват благата на прогреса и се настаняват най-удобно в неговите безбройни ниши. Те - поповите лъжички в своето лигаво и топло блато, ползващи наготово реализираните идеи на гениите. Гении като Едисон - вторият Прометей - дал на човечеството електрическата светлина. Гении като Ричард Тревитик създал първия парен локомотив, движещ се по релсов път. И така предрешил облика на съвременната цивилизация. Гении като Ото Лилиентал и братя Райт, дарили човешкия род с първите самолети, за да може днес всеки дебелосерец да седне в класна и сигурна летателна машина и да прелети пръцкайки през цели океани между две най-отдалечени точки на кълбови ...