19.10.2016 г., 17:56 ч.

СЪЩНОСТТА НА ИСТИНСКАТА ВЯРА 

  Есета » Философски
12203 0 1
4 мин за четене

 

Много често си задавам въпроса – Какво представлява истинската вяра? И какво ни пречи на нас, българите, да вярваме безрезервно в Бога и в доброто бъдеще? Какво ни пречи събитията да се развиват в правилната посока? На много от българите им липсва истинската вяра – тази вяра, която може да премести планини, която е способна да възроди надеждите за добър живот и която е в състояние да даде сили за преодоляване и на най-тежките изпитания. Защото вярата се подхранва не чрез изкуствени ритуали и мъртви традиции, а чрез четене на Божието слово и чрез вдъхване на живителни надежди в човешките сърца чрез това Слово. Вярата е нещо дълбоко съкровено, което не може да се възроди чрез изкуствени ритуали. И не бива да си мислим, че механичното целуване на една икона в църквата е признак за дълбока вяра. Освен това Бог е толкова велик и необятен, че e вид подценяване да Го представяме в образ на човешко същество. Вместо да насочва съзнанието на народа към мъртви традиции и идолопоклонство,  Православната църква е длъжна да прокламира Живото Слово на Бога. 

Вярата не бива да излиза на преден план само тогава когато имаме някаква спешна нужда от помощ и трябва Бог да ни окаже тази помощ като с магическа пръчица. Тя трябва да бъде жива и действена всеки ден и ежедневно да бъде придружавана и изразявана с благодарност. „Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях” (Матей 18:20). Ние можем да благодарим на Господ в скришната си стаичка - няма нужда да се молим пред икона или да чакаме свещеникът да ни поръси със светена вода, за да получим Божията благословия. И най-ефективна е молитвата, когато са събрани трима, четирима или повече души в Божието име.

Успехът в живота зависи и от наличието на вяра. И за неуспехите в живота ни са виновни не управляващите или неприятелите ни, а съмненията и негативните думи, които изговаряме.

Вярата означава и да си сигурен в това, че Христос е умрял за твоите грехове и че Той никога няма да те изостави в която и да е ситуация. Тя значи да осъзнаваш истините на Божието слово – Библията – и да ги изживяваш в сърцето си. Да имаш вяра това значи никога да не се обезсърчаваш пред трудностите и да знаеш, че винаги ще бъдеш победител – в колкото и трудна ситуация да се намираш. Защото чрез вяра ставаме „повече от победители чрез този, който ни е възлюбил” (Римляни 8:37). Да имаш вяра значи да осъзнаваш, че Бог няма да те изостави в нито един момент и че той винаги и за всичко ще ти подава своята Бащинска ръка. „Може ли жена да забрави сучещото си дете, Та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя” – казва Господ в Книгата на пророк Исая. Какво прекрасно обещание! Ако се уповававаме винаги на тези прекрасни обещания, то трябва да бъдем сигурни, че в живота ни ще има победа след победа, успех след успех. Разбира се, ще има и трудности и изпитания, но един успех винаги се оценява най-добре след провали и неудачи. Наслаждаваме се на щастието най-пълно, когато сме имали периоди от страдания и несгоди. Страданията и изпитанията ни закаляват, затова те също са необходими в живота ни.  Чрез страданията ставаме силни хора. Страданията идват, за да поставят на изпитание вярата ни и да проверят дали тя въпреки всичко ще се съхрани. Затова е редно да бъдем благодарни и за тях.

Проблеми и изпитания винаги ще има. Но и вярващият човек винаги ще намира лесен път за излизане от ситуациите на проблеми и изпитания. Френският психолог и социолог Густав Льобон с право казва:  „От всички сили, с които човечеството разполага, вярата винаги е била от най-значимите и с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини”. Да вярваш значи да имаш ключ за всяка врата. Да прилагаш истините от Евангелието, значи да бъдеш победител във всяка една ситуация. 

     Вярата в Бога върви ръка за ръка с вярата в доброто бъдеще. След като знаем обещанието, че Исус е дошъл да ни даде „изобилен живот” (Йоан 10:10), то не трябва да се страхуваме, че ще живеем в бедност, лишения и болести.  Негативните изповеди, черногледството и греховете могат и да отворят врата за някой проблем или болест, но ако оставим лошите мисли и навици настрана и се обърнем към Всеподателя, то със сигурност ще имаме освобождение от болести и проблеми и подобрение във всяка област от живота. Исус Христос е въплътеното Слово и затова трябва да внимаваме много какви слова излизат от устата ни. Думите са един от най-ярките показатели за силата на нашата вяра.

Вярващият човек винаги е оптимист. Защото вярата е и в това да знаеш, че след нощта винаги идва ден и след бурята винаги проблясва слънце. Вярата е един постоянен стремеж към божественото и прекрасното и е увереност за това, че съзнанието определя битието и че „същественото е невидимо за очите”…

 

 

           

© Петър Главеев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • То и затова е православие, защото е истинската вяра. А останалите са просто еретици! А иконоборството го знаем от векове, нали? Пак от еретиците...
Предложения
: ??:??