Много често си задавам въпроса – Какво представлява истинската вяра? И какво ни пречи на нас, българите, да вярваме безрезервно в Бога и в доброто бъдеще? Какво ни пречи събитията да се развиват в правилната посока? На много от българите им липсва истинската вяра – тази вяра, която може да премести планини, която е способна да възроди надеждите за добър живот и която е в състояние да даде сили за преодоляване и на най-тежките изпитания. Защото вярата се подхранва не чрез изкуствени ритуали и мъртви традиции, а чрез четене на Божието слово и чрез вдъхване на живителни надежди в човешките сърца чрез това Слово. Вярата е нещо дълбоко съкровено, което не може да се възроди чрез изкуствени ритуали. И не бива да си мислим, че механичното целуване на една икона в църквата е признак за дълбока вяра. Освен това Бог е толкова велик и необятен, че e вид подценяване да Го представяме в образ на човешко същество. Вместо да насочва съзнанието на народа към мъртви традиции и идолопоклонство, Правосла ...