Танцът на живота ми
Ти беше танцът на живота ми.
Валс под дъжда, танго по пясъка.
С музиката бяхме първи приятели,
със страстта – като братя и сестри.
С очи различни, шарени, ти всеки ден
идваше при мен със смели стъпки.
Поставяше цвете в косите ми.
Аз те приемах като наркотик,
защото беше неразделна част от живота ми.
Рубинените ти устни нежно ме целуваха,
а ръцете ти с огъня на неугасимата любов ме топлеха.
Гъвкавото ти тяло бе всяка минута до моето.
Всичко бе дълго и прекрасно,
но в миг заприлича на изтъркана вариация.
Обичахме се със страстта на румбата.
Паркетът бе животът ни, изпълнен с недостижими мечти.
Ромео и Жулиета бяхме, помниш ли?
Днес със сълзи на очи ти подавам ръката си за последен танц,
защото зная – всичко има своя край.
Ти недоумяваш защо си тръгвам,
но стана скучно, всичко се повтаря и губи своя чар.
Приеми ръката ми в своята, допри се до пламтящото ми тяло.
Но знай, то вече не нашепва „Обичам те”.
Със стъпките си пиша по паркета нашата любовна поема,
изпълнена с безброй повторения.
Тръгвам си, нямам повече време за теб.
Но запомни, аз те обичах със страстта на румбата.
Защото ти беше танцът на живота ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Петрова Всички права запазени