3.09.2014 г., 23:06 ч.

Тихо, „Ноктюрно” 

  Есета
846 0 2
1 мин за четене
Тихо, „Ноктюрно”
Тихо, „Ноктюрно”, някое си.
Безмълвно пръстите бягат по клавишите, настигайки, прескачайки, задминавайки се, мечтаейки в бледност...
Вечност, закована в рамка на стената, завършваща със завой.
Обратен!
Оттичам се – по-сговорчив от вода.
Пясъкът на времето тихо се сипе през пръсти – по обувките, полирайки ги до блясък.
Понякога е тъжно, безгранично много. Толкова тъжно, чак безразлично е, когато есента не дава повече право на лятото...
Над хоризонтите издигат се стени с бодлива тел по краищата.
Залези разполовени на парчета.
Лепени усмивки!
От первазите на живота хиляди погледи разстрелват гърба ми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Всички права запазени

Предложения
: ??:??