Трябва ли децата да приличат на своите родителите? Отговорът според мега интелигентните интернет философи-съфорумници, които имах злощастието да използвам за източник на информация, е еднозначен и напълно ясен. Отговорът е да.
Аз съм още дете, не съм бил от другата страна на барикадата и личното ми мнение може да бъде грешно и нелогично.
Но да погледнем и индивидуалността на всеки един човек. Доколко е индивидуалност? Цитирам: „Все пак при нормални обстоятелства детето прекарва около 18 години от живота си при родителите си.“ За първите 6 години детето открива света. Погледнато реално, просто няма начин да няма прилики между детето и родителите му. Като цяло израстването на индивидуалността на човека е пряко свързана с копиране от други индивидуалности. И за да не отворя друга тема...
Идва моментът да уточним, че приличат не е равносилно на идентични.
Според мен децата трябва да приличат на своите родители и не само за да се избегнат извращения от сорта на Джъстин Биибър и Здрач. Не смятам, че децата трябва да слушат същите групи и да носят същия стил дрехи, но гордостта и удовлетворението, че синът не слуша Джъстин и Селена и че дъщерята не е бременна на 14, са огромни. (Или поне в относително големия кръг хора, които познавам, смятат така...)
Аз лично приличам на родителите си доста. Абсолютно всичко, което досега смятах за различие, се оказа прилика. Колкото и да не смятат хард стайла за музика, а аз Абба за тооотално остарели (макар с доста добри и готини песни), и аз, и родителите ми не сме големи почитатели на родните фолк изпълнителки. Един приятел, който наскоро се рефрешна с някои доста здрави вещества и кисна в токсикологията бая време, е, те той е примерът защо наистина трябва да приличаме на родителите си. Неговите създатели са едни много приятни хора. Боб Марли, Ману Чао, ароматни растения и make love not war. Ако бе спокоен и ведър като родителите си, а не депресиран истерик, приличащ на Le derpinicous monstrosicus on her period (9gag.com), надали щеше да кисне по болници и токсикологии и да носи постоянно гривни, криещи белезите по китките.
Децата малко или много приличат на своите родители и все пак те ни дават летящия старт в живота. Дали трябва? Определено.
© Ханк Всички права запазени