Утре не е обещано
Утре не е обещано
Накацали по балконите, тъжните лица на сателитните чинии отразяваха скръбта на човеците обратно към земята.
Болезнено-незапомнящо се, сивият ден повтаряше себе си. Морето - спокойно, застинало в очакване, огледално копираше нищото отгоре.
Като изтребители, пикираха гълъбите и с плясък на криле се приземяваха сред океан от киша.
Отварям очи!
Светлина...
И болка!
Болката е добра. За разлика от хората тя не лъже. Понякога с пила свири по оголения нерв, друг път е просто далечно и глухо усещане... илюзия...
Обладава, внушава, изпълва!
Пристрастен съм към нея. Обичам я!
Тя не изневерява. Моя е – когато пожелая.
Ръбът на чашата порязва устната ми. Преглъщам... Водката - силна и горчива, с метален вкус – като живота!
Пламъчето на забравената цигара докосва изтръпналите ми пръсти, но аз не я изпускам. Търпя!
Харесва ми да се самобичувам, самонаказвам, да самоболя...
Красива е!
Тя е нещо много важно - живот!
Знак?! Не... Символ, че днес си още тук, че дишаш и усмихвайки се, бос вървиш по острието...
Болката е свободата, която ти е забранена. И която винаги ще е тук.
И едва надвил делириума, един безполов глас тихо ми прошепва в ухото:
- Живей, гори, боли, обичай, защото утре... Утре не ни е обещано!
© Филип Филипов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Оригинален стил! Целият текст е един оксиморон между идеен замисъл и думите за постигането му. Не бих посмял да кажа, че трябва да минеш в статут на "писател-професионалист", тъй като медията убива. Нека желанието и музата бъдат единствения порив на таланта ти да твори. Искрени пожелания за вдъхновение!
-
х
Хубав стил, емоционален, подреден. все откривам нещо ново. Четох и други есета.
Напомня ми стилистиката на Халил Джубран, когото много харесвам.
Поздрави!
Раш -
Аз мисля че са по-скоро разкази... Чета те и си спомням за мен самия от преди няколко години, някога и аз пишех истински, точно като теб... Мисля че си гениален, но знай че ще си гениален само докато не изгубиш себе си, не се предавай на умората в никоя от формите й... Искам един ден да те чета на хартия, бих се радвал. А болката... да, една луда зъболекарка която вадеше нерви без упойка ми каза "търпи търпи, докато боли значи сме живи". Ама аз мисля че признак на живота е и удоволствието, насладата, удовлетвореността. Но болката е вечна за разлика от тях.
-
Но е обещано, че ще напишеш пак някое размазващо есе...
-
Харесва ми стила ти. Цялото есе ми хареса! Създаваш невероятно усещане у читателите си. Както е казала Моника по-долу "Каквото и да напиша.. сякаш няма да е достатъчно!"
-
"Накацали по балконите, тъжните лица на сателитните чинии отразяваха скръбта на човеците обратно към земята."
Яко!
Браво!
Поздрав! -
Харесах - както обикновено!
-
Утре не е обещано...Страшно силно.Безумно много ми хареса.
-
невероятно...благодаря ти за това... (( =
-
Болката е свободата, която ти е забранена.
Това може би е другото заглавие.Хареса ми много! -
Благодаря, дами!
-
Пишеш докосващо.
Поздравления! -
Супер си!!! Адски готино и умно пишеш! Нестандартно, лаконично, философско и житейски изстрадано! И поетично! Поздравления!
-
Каквото и да напиша.. сякаш няма да е достатъчно!
Поздрави! : ) -
Фил, направо настръхнах. Имаш изключителната дарба да доскосваш и най-забравените и студени местенца на душата. Поздравявам те за чудното есе.Ще е голяма грешка някой да го пропусне.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
