В един дъждовен следобед
В един дъждовен следобед човек винаги изпитва нежност.
Толкова тиха, че дори ситните капчици дъжд танцуват своята пролетна рапсодия.
В един дъждовен следобед мислите се реят като закъснели облачета с усмивки. Толкова бели, че неволно ти се приисква да се гушнеш любовно във тях.
В един дъждовен следобед топлината на пантофените таралежи започва да обича света. Толкова истински, че бодлите им окапват от обич.
В един дъждовен следобед разбираш, че времето е спряло в неясно измерение. Толкова спряло, че спомени и мисли изравняват темпото и си подават щафетата на живота.
В един дъждовен следобед аромата на пресен портокал е толкова реален, че неволно облизваш устни в очакване.
В един дъждовен следобед осмели се да покажеш нежност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Кутулева Всички права запазени
