В един дъждовен следобед

Oct 3, 2014, 9:26 AM

Essays » Love

1474 0 3

В един дъждовен следобед човек винаги изпитва нежност.

Толкова тиха, че дори ситните капчици дъжд танцуват своята пролетна рапсодия.
В един дъждовен следобед мислите се реят като закъснели облачета с усмивки. Толкова бели, че неволно ти се приисква да се гушнеш любовно във тях.
В един дъждовен следобед топлината на пантофените таралежи започва да обича света. Толкова истински, че бодлите им окапват от обич.
В един дъждовен следобед разбираш, че времето е спряло в неясно измерение. Толкова спряло, че спомени и мисли изравняват темпото и си подават щафетата на живота.
В един дъждовен следобед аромата на пресен портокал е толкова реален, че неволно облизваш устни в очакване.
В един дъждовен следобед осмели се да покажеш нежност!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Bezzhichen (Безжичен)

2014-10-08T08:40:01+03:00

До последното изречение добре,поне според мен, но без него...
chervenokosa (Галя Кутулева)

2014-10-03T20:50:36+03:00

А бодлите им ще окапят от обич!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2014-10-03T15:59:51+03:00

Искам босо таралежче да ми шляпа по теракота!