Lilia_Anna
122 резултата
Вървя,
а после отминавам.
И съвестта във мен
се бори.
А беше Господ…
  37 
В Евангелието има един разказ, за това как юдейските първосвещеници и книжници се опитват да уловят Господ Иисус Христос в отхвърляне на Мойсеевия закон, който постановявал за греха на прелюбодейството убиване с камъни. Някоя си жена и някой си мъж били заловени в момент на прелюбодеяние. На какво с ...
  476  79 
Грехът е катаклизъм на човешките взаимоотношения.
Бягането от Бога е тежкоатлетическа дисциплина, в която няма победител.
Когато Бог не е първа наша надежда, Той става последна. Ако отхвърлим и нея, оставаме безнадеждни.
Любовта е мерната единица живот.
Който не приема благодатната свобода на Бога, ...
  159 
***
Бял облак над главите ни
платното си разперва
и светлината, спуснала се ниско,
ни осветява.
  71 
***
Есен е.
Сърцето ми
няма сезони.
  131 
Отпива виното на залеза небето
и угасило светлината
морно над света поляга.
  100 
Всяка лъжа има срок на годност.
Когато си правиш тънки сметки, работата става дебела.
Тежко се живее с лек човек.
Човек толкова се е изнежил, че приема истината като инквизиция.
Екологичната катастрофа е в душите ни. ...
  195  11 
Ехти просторът с гласове на птици,
пробуждащи нощта.
И упоителното алтовото гугукане на гълъби
подмамва изгрева.
  129 
Детски плач раздира слуха ми
тъй немилостиво,
из дълбините на невинната душа
извира този плач -
страдание от другото страдание, ...
  128 
Сънни гласове на птици
в дълбокото небе на юли.
Разпенен прилив,
облъхва свежест мрака.
Расте, надига се в тревата, ...
  116 
Пъплещи похождения
в сумрака на смущението.
Прелитащи ивици светлина
под дъждовните пръстени.
Завързан на възел е вятърът, ...
  133 
Стъпки
на окапали листа
по мокрия паваж.
  125 
Като усърден паяк плетеш
магнетичната словесна мрежа,
о, ти, ефирно същество във груба плът,
примка за изгубени души.
Сърдечните си тайнствени прозрения ...
  237 
Ще се стопя
когато ме прегърнеш,
ще се стопя
и на дланта ти
ще остана светла капка.
  76 
прекосявам замлъкването
в което се заплита тънката ми рокля
студът нагазва кожата ми
  75 
Какво правим ние, човеците, на земята! Какво търсим, ако не намираме Господа! Кого възлюбихме, ако не познахме Господа! Как живеем, ако не викаме към Господа! Прах и пепел са дните ни, ако не ни водят към Господа! Благославяй душо моя, Господа!
  111 
Застиналото време
в паметта
отлива статуи -
крайпътни знаци.
  190 
Копринени крила на пеперуда.
Лазура на ветрило в маранята
разперва рая.
  138 
Раждаме се големи и ставаме малки! Раждаме се доверчиви и вярващи, а ставаме мнителни и неверни! Моята внучка на 6 е 100 години по-мъдра от мен. Тя винаги знае как правилно да постъпи и какво да каже, а аз със целия си житейски опит съм все така несигурна, объркана, грешаща, търся нейната мъдрост, т ...
  117 
Една целувка
времето скъсява
в часовника от
пясъчните мигове.
  91 
За някои мъже достигнатият житейски Еверест е венериният хълм.
Има жени, които са успели да превърнат вагиналната си флора във фауна.
  187 
Безсънно скита
в свойта всеобятност
времето,
изпълващо нещата
от раждане до разрушаване, ...
  175 
Недей загръща свойта самота,
годините напред са преброени.
И как жестоко стапя се пред нас
за щастие последно времето.
Недей извръща погледа встрани ...
  103 
Изоставени от любовта са нощите
под светещите в мрака облаци,
устните блестящи на луната
До самия връх изпълнен е
кристалът на копнежа. ...
  105 
Православен храм. Господ виси разпънат сред храма. Свещеникът служи Богу служба. „Ще се чете от светото Евангелие от Йоан“ „Да внимаваме“. Свещеникът чете евангелското слово. Вратата се блъска през кратки интервали. Не е работен ден и вътре нахлуват забързани люде, чинно носещи най-важното, свещи. Т ...
  109 
Живяхме с тебе толкова години,
от огън в лед и от небе до кръст.
Погребваха ни падащи лавини,
засипваше ни вулканична пръст.
Как дъвкахме юздата на живота ...
  261  11 
Смаляват се дните ми
капчуци пролетни
ледунките стопили.
  104 
Пълни със светлина
са дланите ми
пролетни лалета.
  141 
Няма оправдания на греха с „естеството“, което от грехопадението е противоестествено.
Няма основание за замяна на нормалното (вечното) с ненормалното модерно (временното).
Няма причина за прекрачване на посочената мяра, запазваща човешкото достойнство.
Няма разумност в излизането извън защитните гра ...
  136 
Не си напускал никога сърцето ми,
не си отдалечил сърцето си
от въздуха, във който дишам,
усещането, тук си,
блян от светлината, ...
  192 
Пишеш на ръба на света
на предела на съществуването
на епохата, закриваща времената.
Думите се движат
с подемните си машини ...
  122 
Прощавам означава побирам се на едно място с някой друг, съвместявам се с другия, умиротворявам се заедно с него. Прощавам означава, че личността ни изглажда ръбовете на душата си, за да не нарани другия. Да нямаш врагове е велико и божествено, дори и някой да се стреми да ти стане враг. Ако ти прощ ...
  152 
И ще замлъкне словото изящно,
надмогнато
с дълбоко тайнствено мълчание
на бъдещия век.
Светът все повече прилича ...
  155 
Жени
без условности
и съображения
женствени
и насищащи ...
  144 
небето слегнато разпуква
цвета на пясъчния бряг
нереален е пейзажа
с крайбрежни светлини.
опипваш сенките ...
  129 
Тъмна стая.
Казаното помежду ни
изсипа прах от звуци.
  125 
Докато отлитат и долитат птиците,
докато листата пронижат кората на дървото
и паднат патинирано овехтели,
докато щурците притегнат струните на крилата си
и протрита, струната се изгуби ...
  132 
Не искам
нищо да знам за поезията -
блудница,
скитаща между сърцата.
  141 
В Неделята на Митаря и Фарисея
Като планина са греховете ми
и аз стоя с вопъл пред нея.
Вавилонска кула е сърцето ми,
безсрамието ми надвиши облаците. ...
  153 
Денят присяда
на меката си опашка.
Котката лениво
прекоси уличката.
  208 
Предложения
: ??:??