Lilia_Anna
47 резултата
Всичко ми даваш, Господи! От нищо не Си ме лишил! Дал Си ми утрото, та като стана от сън с птиците да Те възпея. Дал Си ми изгрева, да се отворят очите ми и да Те прославя, че и този ден Си добавил към живота ми. Дал Си ми светлината на слънцето, за да почувствам, че светлината е битието на сърцето ...
 
Не мога да плача от печал щом имам Бог в сърцето си.
Каква утеха си, Господи, само да помисля за Теб, скръбта ми се утаява и избистря.
Радостта от Твоята близост е ласката върху ми, по-дълбока и могъща от всяка човешка нежност.
Господи, сърцето ми е пълно с радостта на Твоето съществуване, смисълът, ...
  24 
Когато камъните, хвърлени по тебе,
превръщат се в стена,
ограждаща те от жестокостта,
анестизирани от Бог
са болките на мъчениците, ...
  21 
И ще потънем в тази пръст
от нея сме изваяни
чупливи съдове от глина
вместилища
на вино и елей ...
  36 
Веднъж една малка сухоземна костенурка решила да отиде на гости на своята братовчедка морската костенурка. Тя се приготвила да тръгва и оставила ключа за къщичката си на… Опс, костенурката както знаем носи къщичката на гърба си! Tа затова не е необходимо, когатo тръгва на път да оставя ключа си на н ...
  30 
Това е история за срещата между две жени. Между съвършено богоуподобената и съвършено покварената (демоноуподобилата се). Между девицата Мария от Назарет, облечената в слънце, която Създателят на всичко видимо и невидимо избра, привлечен от благоуханието на целомъдрието ѝ. И Мария от Египет, жена, с ...
  89 
Под купола на есенно дърво
златисто восъчна
заля ме светлината.
Полиелеите на жълтите листа,
разклатени от вятъра, ...
  45 
Какавидите на пролетта
пропукани отвори
от шумолящи
измачкани крила
на зелени пеперуди ...
  29 
Моята любов
е град с кули и замъци,
царство е сърцето ми.
Нима е трудно
да бъдеш цар на моята любов?
  49 
изтекло е среброто на луната
потъмня нощта
от въздишките на вятъра.
  62 
оглушахме от тази тишина
спуснала се над града
уловила ни във шепите си
от безсънието и от страшната
измяната на самите себе си ...
  41 
Спиралата разгъва
стоманените краища
с присъствието на едно
отсъствие.
Гугутката, ...
  97 
Сиянията, сенките от облаци
в развиделяването -
река от пламък прекосяваща небето
в най-ранното му утро -
отблясъците на деня ...
  50 
Една муха във пролетното пладне
стремително във стаята влетя.
На слънцето и тя се радва жадно,
затрепкала със звънките крилца.
Избрал е някой да е насекὸмо ...
  65 
Какви послания изрече светът в своя недоброволен, извънреден пост, в който изпадна по време на православния Велик пост! Че ние православно вярващите също трябва да спазваме неговите правила за въздържание и предпазване (недокосване до светите икони и кръста, неучастие в богослужението и най-вече да ...
  147 
Вавилонските кули на сърцата ни се сриват, приятелю! При всеки настигащ ни ужас, война, земетръс, потоп. Миг затишие и човечеството започва отново да ги строи, интелектуалците - да ги пропагандират. Ето, в тази неподатливост на нашите сърца, в тази невярност, в това перверзно желание да надникнем та ...
  193 
Ах, младоженците,
погледите устрелѐни
право в сърцето ти,
бездна от надежда
тихо отчаяние, ...
  72 
думите слизат
по стъпалата
на устните
задъхани от
сгъстеното пространство ...
  99 
Цветя и глъч, и тишина надгробна.
Забързан говор, стихнал плач.
А под краката ни шумят минорно
изсъхнали тревите чак до здрач.
Над нас небето леко просиява ...
  65 
няма нищо случайно
което думите изричат
от устните ти
голотата на лицето
в аления изгрев ...
  94 
До Тебе, Боже, искам да достигна.
До Твойто обещание за святост,
до образа Ти, който в мен прозира
под пластове на гордост и греховност.
До Твоето желание да даваш ...
  66 
Благодаря Ти, Господи, че съществуваш!
Че си Любов, която ме залива
с най-явствена реалност, освободена
от призрачността на всяка плът.
Благодаря ти, Господи, за нежния Ти досег, ...
  72 
Когато Бог създал човека, Той взел земна пръст. Но като могъщ владетел на видимия и невидимия свят, с присъщата Си Любов, Бог вложил в пръстния състав на човека Божия частица от Своя Дух, с която показал предназначението му: да бъде извисен до небесното. Няма друго земно същество, с което Бог така щ ...
  127 
сърцето ми
трапеза под звездите
за окъснели пилигрими.
  80 
В адажиото на дъжда,
в следобеда на сведения
от облаците небосвод,
отплува златната река
от корабчета от листа, ...
  104 
Животът, пъргаво зелено гущерче
и днес под дланите ми се изплъзна.
Паважът разкроява крачките
между отдалечаване
и приближаване. ...
  81 
любовта
зад режещия ръб на ъгъла
в корените на стъмнения дъжд
под слънчевата сянка на листото
любовта ...
  100 
Морето е огромна синя риба
побрала слънчевия блясък
в люспите си,
огледални сфери,
с плясъци по вълнолома, ...
  91 
Този дъжд, който
спуска зелени лиани
и от покрива слиза,
по перваза почуква
с пламнали длани. ...
  155 
Светът не може да приеме живеенето без страсти. Светът иска своите страсти и за него те са безценни, нещо добро, защото така човек усеща удоволствието от живота. Ако има нещо, което светът истински обича, на което държи и без което счита, че не може да живее, това са именно човешките страсти. Човешк ...
  228 
Сега си далечен звук
заглъхнало ехо
от стоновете на
сърцето ми.
  134 
Във погледа му колко болка има.
С ухо отхапано лежи върху тревата.
От глад и студ тъй много е препатил,
от зли другари или пък от зли човеци.
Поглежда ги в лицата и не може ...
  102 
Полунощен портрет на жена
в рамката на тъмния прозорец,
в изпразненото до разсъмване легло.
Разгърден от жестокосърдечие,
носещ разводно писмо ...
  101 
Когато вървим бавно сме много внимателни дори към беззащитните мравки, които сноват по земята. Виждаме ясно всичко около себе си, стъпваме спокойно и предпазливо.
Подчиним ли се на някакво непреодолимо желание обаче, ускоряваме ход, напрягайки мускули, загребваме задъхани въздуха и газим през треви ...
  272 
Разсъмва утро, хълмът засветлява.
В дрезгавината птиците мълчат.
Пътеката ни води затревяла
към оня тих, стаен самотен кът.
Разперват дъбовете тъмните си клони, ...
  193 
Проблясват в мекотата на сумрака
трептящи в кандилата светлинки.
Изплува образ и открехва се вратата
към най-далечните небесни висини.
Гори кандило, кехлибарно свети ...
  258  10 
Тъй дисхармонична съм понякога,
неприемлива за себе си самата.
Като излющени икони
във избелели цветове
минават покрай мене другите, ...
  213 
Вървя. Край мен също вървят. Понякога минават душѝ. Те са такива едни, вперили поглед напред, успокоени. Поглеждат ме. Поглеждам ги. Отминаваме. Нещо в мен прошумолява. Усмихвам се. Вървя. Виждам тела. Вървят изпънати, понякога изпъчени. Гледат встрани. Полюляват се. Вътре в тях също има душѝ. Свити ...
  238 
Зад твърдите черупки на лицата
сред ехтящия безумен смях
под кожените дрехи
раздирани от хилядолетия
сърцето свързано ...
  220 
Не Твоят Съд е страшен, Боже,
а моите желания безумни
ме поразяват
във самата същност,
в сърцевината на сърцето ...
  160 
Предложения
: ??:??