Ах, колко е красиво езерото по залез! Ветрецът изящно повдига клоните на плачещите върби над водата, за да я целунат те нежно в замяна, привлечени от силата на притеглянето. В шумолящите сребърно-смарагдови листа се крие послание, което можеш да доловиш ако отвориш съзнанието си. “Улови мига! Живей сега! Остави следа!”
И във всеки лъч на пречупените розово-алени багри на заника живее по една мечта, която с теменужения здрач заспива с въздишка, за да се събуди с усмивка на идния ден, обляна от руменото сияние на зората.
Съзерцание… Умението да зарееш погледа си и да се освободиш от бремето на тревогите. Моментът, в който светът престава да съществува, за да останеш в него само ти и да се превърнеш в свидетел на установяването на съвършеното равновесие. Тук, в лоното на наблюдението като удоволствие, не се нуждаеш от нищо и от никого. Без думи, без изисквания. Единствено с прелестта на настоящата прашинка от вечността, която ти е отпусната като живот. И смисъл.
Осъзнаване…Привилегията, д ...