Време за търсене на Божието царство
„Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето…“ (Еклесиаст 3:1)
Времето не е просто метеорологично понятие или абстрактен философски предмет, а Божие творение, което свидетелства за своя Създател. За съжаление обаче ние често не обръщаме внимание на тази истина и пропускаме факта, че времето, като всички останали Божии творения, свидетелства за величието на Твореца.
В 3 глава на книгата Еклесиаст Соломон заявява, че „има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето“, след което изрежда различни видове време, които всеки от нас би могъл да разпознае като специфични сезони от своя житейския път. И все пак, този текст като че ли остава малко по философски отвлечен, ако не го поставим в правилния контекст, а именно: да погледнем на въпросните времена от перспективата на Новия Завет.
„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ казва Господа в Матей 6:33, като под „всичко това“ има предвид всяко нещо, от което имаме нужда, за да живеем нормално. „Търсете на първо място Божието царство и Неговата правда“ трябва да е нашия основен мотив. Този мотив определя и отношението ни към времето. Разбирането ни за времената трябва да е в контекста на търсенето на царството, а търсенето на царството е по всяко време.
Какво обаче означава да търсим Божието царство и Неговата правда? Със сигурност търсенето на царството е свързано с познаване и прослава на личността на Божия Син Исус Христос. Интересно е да отбележим, че търсенето на Божиите царството и правда е обвързано право пропорционално с нашето желание наистина да ги намерим. Търсенето на правдата също така е и стремеж към откриване на ценностите на царството и тяхното прилагане и устояване в живота ни – в личен и в обществен план.
Ние ще бъдем в състояние да разпознаем в дълбочина кога е „време за раждане, и време за умиране; време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; време за убиване, и време за изцеляване; време за събаряне, и време за градене; време за плачене, и време за смеене; време за жалеене, и време за ликуване; време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането; време за търсене, и време за изгубване; време за пазене, и време за хвърляне; време за раздиране, и време за шиене; време за мълчание, и време за говорене; време за обичане и време за мразене; време за война, и време за мир…“ (Еклесиаст 3:1-8) само, ако мотивът ни е търсене на Божието царство и Неговата правда.
Ако разгледаме стиховете от 3 глава на Еклесиаст именно през тази призма, те ще придобият по-дълбоко значение за нас. В този смисъл, видяно от позицията на Бога, времето за хората от света може да не е същото като времето за търсещите царството. Времето за война за света, за народа на царството може да се окаже време за показване на милост, време за познаване същността на вярата в Божия Син, време за практично споделяне на Благата вест...
Ето защо, от казаното дотук можем да извадим основния важен извод: днес е време за търсене на Божието царство, за да имаме способността да разберем същността на настоящото време, и за да имаме способността адекватно да отговорим на предизвикателствата му.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Костов Всички права запазени
