18 апр. 2024 г., 11:33

Време за търсене на Божието царство 

  Эссе » Другие
336 4 65
2 мин за четене

„Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето…“ (Еклесиаст 3:1)

 

Времето не е просто метеорологично понятие или абстрактен философски предмет, а Божие творение, което свидетелства за своя Създател. За съжаление обаче ние често не обръщаме внимание на тази истина и пропускаме факта, че времето, като всички останали Божии творения, свидетелства за величието на Твореца.

В 3 глава на книгата Еклесиаст Соломон заявява, че „има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето“, след което изрежда различни видове време, които всеки от нас би могъл да разпознае като специфични сезони от своя житейския път. И все пак, този текст като че ли остава малко по философски отвлечен, ако не го поставим в правилния контекст, а именно: да погледнем на въпросните времена от перспективата на Новия Завет.

„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ казва Господа в Матей 6:33, като под „всичко това“ има предвид всяко нещо, от което имаме нужда, за да живеем нормално. „Търсете на първо място Божието царство и Неговата правда“ трябва да е нашия основен мотив. Този мотив определя и отношението ни към времето. Разбирането ни за времената трябва да е в контекста на търсенето на царството, а търсенето на царството е по всяко време.

Какво обаче означава да търсим Божието царство и Неговата правда? Със сигурност търсенето на царството е свързано с познаване и прослава на личността на Божия Син Исус Христос. Интересно е да отбележим, че търсенето на Божиите царството и правда е обвързано право пропорционално с нашето желание наистина да ги намерим. Търсенето на правдата също така е и стремеж към откриване на ценностите на царството и тяхното прилагане и устояване в живота ни – в личен и в обществен план.

Ние ще бъдем в състояние да разпознаем в дълбочина кога е „време за раждане, и време за умиране; време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; време за убиване, и време за изцеляване; време за събаряне, и време за градене; време за плачене, и време за смеене; време за жалеене, и време за ликуване; време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането; време за търсене, и време за изгубване; време за пазене, и време за хвърляне; време за раздиране, и време за шиене; време за мълчание, и време за говорене; време за обичане и време за мразене; време за война, и време за мир…“ (Еклесиаст 3:1-8) само, ако мотивът ни е търсене на Божието царство и Неговата правда.

Ако разгледаме стиховете от 3 глава на Еклесиаст именно през тази призма, те ще придобият по-дълбоко значение за нас. В този смисъл, видяно от позицията на Бога, времето за хората от света може да не е същото като времето за търсещите царството. Времето за война за света, за народа на царството може да се окаже време за показване на милост, време за познаване същността на вярата в Божия Син, време за практично споделяне на Благата вест...

Ето защо, от казаното дотук можем да извадим основния важен извод: днес е време за търсене на Божието царство, за да имаме способността да разберем същността на настоящото време, и за да имаме способността адекватно да отговорим на предизвикателствата му.

© Явор Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искаме или не сме избрани да живеем във време като това. Ще е страшно да пропуснем поредния ни даден шанс, звучащ от всяка една от творбите на този автор. В самото заглавие на есето има толкова много съдържание за всеки, който наистина иска да разбере написаното. Твърде малко са хората, които са готови да платят цената, посланието да стигне до нуждаещите. Адмирации, Явор.
  • Не ви ли писна да преливате от пусто в празно и да спамите коментарното поле!
  • Това на едно място са писания на Св.Тихон Задонски, на друго на Св. Лука, и че Господ бил го казал. Затова са и светци, защото Господ им е говорил, а те са записвали.
    В исляма схващането за вечен живот е друго.
    Пак опряхме до писанията, теологическата основа на протестантска религия. И се върнахме в началото - не коментиране на "Есето", а религиозен диспут, което си е чиста проповед на определена общност.
  • “В православието човек не се стреми към вечен живот, а да създаде нещо, което ще пребъде! Поколение, изобретения, изкуство и др.” palenka (П Антонова)

    Уважаема palenka (П Антонова), православието също се стреми към вечен живот!

    “За вечен живот сме сътворени от нашия Създател, със Словото Божие сме призовани и със свето кръщение сме обновени. И Христос, Синът Божий затова е дошъл в света, за да ни призове за вечен живот и да ни приближи към него – и само той ни е необходим за тази цел. Да получиш вечен живот, това трябва да бъде първата ти грижа и цел” от (Църковен вестник, рублика “Гласът на светите отци”):

    https://svparaskeva.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/

    https://www.globalorthodoxy.com/pravoslavna-balgariya/on-line/1178-sychineniia-na-svetite-otci/sv-teofan-zatvornik/64065-sv-tihon-zadonski-nastavleniq-za-vechen-jivot
  • А аз си въобразявах, че това е любителски сайт за литература и изкуство.
  • Вместо коментари за есето с какво е добро или какво не му е добре, вие си водите религиозни престрелки с цитати и клишета..., и
    В православието човек не се стреми към вечен живот, а да създаде нещо, което ще пребъде! Поколение, изобретения, изкуство и др.
    Тука едни се кланят на Евангелието, друг на библията, трети на корана, четвърти на Буда и т.н. и т.н. и всеки си говори на неговия божи език: за кой бог е Христос, за кой Св.Троица, така че до единомислие... Ислямът учи, че смъртта е врата към Рая в т.ч и самоубийството, християнството е против него, но учи на смирение и покорство, Кришна казва "Бийте се за мен", а вие търсите божието царство. То не че някой от вас е виждал и Бог, но май някои си говорят с него, не само го виждат и чуват. Щом забравяте нормално да разговаряте, а с божието слово и цитати и клишета в устата само го правите!
    Кому се доказвате тука и какво целите - сред зрели хора с оформени вече убеждения в т.ч. и религиозни?
  • Не думай, бре Анани! Това е сайт за любители. Сбъркал си го, приятелю.
    Другаде трябва да отидеш, където лакираните нокти са достижение на човешката мисъл, или пък където яловото заяждане носи огромен творчески потенциал, оправдаващ празното изхвърляне върху пясъка на мисловните ти полюции за гениалност!
  • Не се и съмнявам, Антоанета, по-добре е да четете вълшебно е, неповторимо е, брилянтно е, перфектно е, велико е... Знаете ли, правя си един експеримент, от известно време, не много, тук са публикувани повече от 900 "стихотворения". И няма нито едно от тях, което да не е прекрасно и великолепно...
  • Ами, направи нещо смислено, Анани, че и теб да харесат.
    Иронията ти е точно от простотията, не от простотата, която коментирах.
    От 55 коментара, само 12 са на различни потребители.
    Ако не приемаш аргументираното чуждо мнение, значи имаш проблем със себе си!
  • Всъщност отдавна не съм виждала "Прекрасно е миличка" Този израз го чета само когато Анани иска да оправдае безсмислените си коментари от години наред. Все пак по-добре да чета - прекасно е, отколкото твоите тиради. Не си само ти в този сайт. Жалко е, че някои хора ти се връзват
  • О, Антоанета, права сте, много по-готино е, когато в опцията Последни коментари виждате: "прекрасно е миличка", "разкошна си", "гениална си"....
  • Анани и Явор - разяснявайте си личните отношения на лично съобщение. В опцията Последни коментари виждам само споровете между двама ви. Моля - нека по-мъдрия да спре!
  • "Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота." (Матей 23:27) Тук се говори за варосани гробници. Господ Исус го казва на фарисеите, които Го мразят...
  • "О, свещена, простота!"
    Тогава е било простота, Анани.
    Сега е неграмотна простащина, която разбира от всичко като теб!!!
    Нищо лично.
  • Ако тук има някой, който да мрази, то това сте вие, приятелю мой. И моля ви, не ми отговаряйте, "христолюбивите" ви мисли са ми достатъчни за един ден... Неслучайно някъде се говори за варосани гробници....
  • Отново изкривявате думите ми. Врагове не са несъгласните, а тези, които хулят и мразят. Виждате ли разлика? Може да не отговаряте.
  • Не знам какво ми се привижда. Във всеки случай аз нямам врагове и не наричам хулители хора, които не са съгласни с мен. Това е запазена марка на вас - фанатиците. Съжалявам ви....
  • Както казах, привиждат ви се образи. Ян Хус е изгорен като защитник на истината за Божия Син Исус Христос - същият, Който вие отричате. Тоест, в този смисъл вие би трябвало да сте човека със съчките.
  • "Ако някой ви хули, той враг ли ви е?". Оставям ви да събирате съчки за кладата на Ян Хус....
  • Изводите ви се напълно погрешни и спекулативни, но това не е изненада. Аргументите, ако ви се струват бомби, то явно ви се привиждат някои неща.
  • Тоест, според вас когато някой излага аргументи защо мисли по различен от вашия начин, това означава, че ви хули?!? Мисля, че това е доста добро описание на религиозен фанатизъм и фундаментализъм... Добре, че в България има по-труден достъп до бомби, отколкото в Афганистан....
  • Ако някой ви хули, той враг ли ви е? И понеже усещам накъде отиват аргументите ви, да отговоря предварително - такива като мен не са погубили творчеството му, защото по същата логика биха погубили и творчеството на другите хулители. Те излизат срещу хулителите с аргументи. Примери - Тациан, Атинагор, Теофил Антиохийски, Ориген (който, вече бе цитиран), Тертулиан и много други.
  • Но е "враг на вярата ви", нали?...
  • Обещавам, не съм изтривал Целз.
  • Изтрито е творчеството му. Точно от такива като вас. Само си вижте речника. "Врагове на вярата". И защо Целз ви е враг? Защото аргументирано е изразил мнението си. И това го прави враг на вярата ви. Пфу!....
  • Споменаването на Целз, не е като да съм го цитирал. Явно името му не е изтрито, защото историци с по-голям (нека да го наречем) опит от вашия, не се отнасят към споменаването на неговото творчество с (цитирам) Бърр...
  • Тези които опитват да избягат от историческите извори,всъщност са оборени от фактите.Вярата е сила.Неврерието тласка към нихилизъм и изстъпления!
  • "За Христос и Неговите последователи пишат и други врагове на вярата Целз, Лукиан и др". Това не съм го писал аз. А иначе, между другото Целз е изтрит от историята точно от такива хора като вас....
  • Не цитирах Целз, а Тацит, но няма нищо, Целз ще го изтрием от историята. Все едно, че го е нямало.
  • Аз казвам безплатен. Върша го "пробоно", когато видя някаква искрица от интелект и желание за знания... Но когато някой ми цитира Целз като доказателство.... Бърр.....
  • Къде съм казал безплатен? Просто вашата образованост и серизното ви убеждение, че познавате историята ме въздържат от това да закопнея за курса ви.
  • Повярвайте ми, нямам никакво желание да ви изнасям безплатни курсове. Провокира ме единствено вашата необразованост и смехотворното ви убеждение, че знаете всички истини от първа ръка....
  • Арогантността, с която подхождате към историческите личности и събития е причината да се въздържа от желание да посещавам курс по историография при вас. Извинете ме за недоверието, но подхода ви към историята би следвало да е поне малко по-смирен и тогава може би ще си намерите желаещи за курса. Успех ви желая.
  • Благодаря Ви, Явор!
    Хулителите винаги са шепа пръст срещу слънцето...
  • Драги мой, изберете си един от авторите, които споменавате и обещавам, че надълго и нашироко ще ви обясня какъв е проблема с него и защо такива като вас са фалшифицирали древното писание, водени от религиозния си фанатизъм. Но, моля ви, нека да е един. Не мисля да ви водя курс по историография, а и не виждам смисъл. И така кой да бъде? Флавий вече го минахме, Целз е смехотворно да споменаваме. Кой да бъде? Тацит? Или Плиний?
  • Да се върнем на обещанията, замазващи имиджа ви на мъж. Направени от вас малко по-долу. Или ще ги спазите, или не.
  • Разбирам, че вече се отказахте от Флавий... Мъдро. А иначе - много е забавно, че цитирате Целз, защото неговите съчинения не са запазени. Цитирате нищото. Не се учудвам....
  • Йосиф Флавий не единствен историк, който пише за Христос.Тацит и по-младият Плиний, съвременници и приятели на император Траян, пишат за Христос и Неговите последователи с неприкрита неприязън. От друга страна обаче оскъдните и презрителни намеци на Тацит и Плиний за Християнството свидетелства за редица факти в евангелската история. Тацит, давайки отчет за преследването по времето на Нерон, между другото свидетелства, че Христос е убит като злосторник от Понтийски Пилат по време на управлението на Тиберий; че Той е основател на християнската секта, че последната възниква в Юдея и се разпространява въпреки позорната смърт на Христос и пишат за омразата и презрението, което Неговите последователи срещат в цялата империя, така че „огромно множество“ от тях са най-жестоко убити само в град Рим още през 64 г.
    За Христос и Неговите последователи пишат и други врагове на вярата Целз, Лукиан и др. Това са външни враждебни източници, които представят историческата достоверност на Христос.
  • Не разбирам какво "хулително" има тук. Ориген, един от най-известните християнски автори, казва, че Йосиф Флавий не признава Исус за Христос. Той ли е хулителят? Или са хулители тези, които са фалшифицирали безсрамно древния текст?!
    Уважаеми господине, "не признава Исус за Христос" означава, че не го споменава като такъв... Исус го няма, както го няма никъде другаде...
    Ето ви още един коментар, малко по-научен, защото очевидно се вълнувате от темата: "Днес вече знаем кога приблизително е бил подправен този пасаж. Християнските писатели Климент, Минуций, Тертулиан и Теофил от Антиохия добре познавали „Юдейски древности“, обаче не споменават нито дума за тази информация за Христос. Не може да се допусне, че са направили това умишлено, заради някакви неизвестни цели, затова ни остава само един извод: че в по-старите екземпляри на „Юдейски древности“ тази информация просто е липсвала. Едва по-късно Евсевий, автор на първата „История на църквата“, който живял през 263–340 г. н.е., я цитира
  • Убеждаването на предубедения е невъзможно начинание. Когато предубедения е със силно мнение, той лесно става хулител. Както в случая.
  • Това не е свидетелство, а отдавна печално известен фалшификат, както неведнъж отбелязах. Подобен на "Константиновия дар" например... Жалко, че вярата ви се опира на фалшификати...
    Ето ви едно съвсем популярно опровержение, без особени претенции за научност, точно като за вас: "Да вземем например „Юдейските древности“. В днешния им текст се споменава за Христос. Йосиф Флавий ни съобщава, че Исус е бил Христос, че е бил разпънат по времето на Понтий Пилат и е възкръснал на третия ден, както възвестили за него и за неговите чудеса боговдъхновените пророци. На точността на теологичните формулировки на придворния историк Йосиф Флави, цитиращ близо до текста никейския символ на вярата двеста и петдесет години преди неговото написване, би могъл да завиди всеки баща на църквата.
    Проблемът е в това, че Ориген, който е чел Йосиф Флавий по-рано от нас, съобщава, че Йосиф не признава Исус за Христос...."
  • Във една от предишните си публикации споменахте, че няма да се обаждате, ако ви предоставя свидетелство за историчността на Исус. Бъдете мъж и спазете обещанието си.
  • Да, точно това е единият от двата много добре известни фалшификати, които споменах преди малко. За съжаление и този, и другият /приписван на римски автор/ фалшификати отдавна са отречени като несъстоятелни. Представляват неумела интерполация към текста. Нищо необичайно за религиозни фанатици....
  • "Най-бележитият юдейски историк от първия век след Рождество Христово е Йосиф бен Матия, по-късно наречен Флавий. Ето какво говори Йосиф Флавий в съчинението си „Юдейски древности” за личността на Иисус Христос. Това място гласи дословно: „По това време (при управлението на Пилат Понтийски в Юдея – б.а.) живееше също и Иисус, мъдър мъж, доколкото той може да бъде наречен човек, защото той извършваше удивителни дела като учител на хората, които приемаха истината с радост. Той привлече към себе си много юдеи, както и мнозина елини. И този беше Христос (Месия – б.а.). Макар Пилат по обвинения на нашите народни първенци да го подхвърли на кръстна смърт, останаха му верни тези, които го бяха обикнали отначало. Тогава той им се яви на третия ден отново жив, както пророците Божии бяха предсказали това, а също така и хиляди други чудни неща за него. И до днес съществува община от християни, които се наричат така по неговото име.”

    Из Православие.бг
  • Тоест, няма такива исторически текстове и вие го знаете, затова се гънете и гърчите като скумрия на въдичарска кука... Бъдете мъж - толкова ли е трудно да кажете: няма такива текстове, обаче аз си вярвам?....
  • Вместо да ми поставяте задачки, защо не се опитате да потърсите непредубедено тези исторически текстове. Това ще бъде атестат дали сте искрен. Ако сте искрен, сам ще разберете, ако ли не... защо да ви отговарям - всеки отговор на ваш въпрос е гориво в огъня на егото ви.
  • Ето сега можете да посочите исторически текст, в който най-бегло да се споменава Мойсей. Или пък такъв, в който да се споменава някаква личност с името Исус, с изключение, разбира се, на известните два фалшификата. Ако успеете в тази мисия, обещавам никога, никога повече да не се обаждам.
  • Факти няма само във вашето въображение. Това, че не сте ги изследвали, а изразявате силно мнение, е показателно за факта..., че се изказвате неподготвен. Вие не сте първият дръзнал да се противопостави на библейската автентичност и сигурно няма да сте последния, но никой не е успявал в начинанието си. Подозирам, че и вие сте обречен на провал в това отношение.
  • "Историческата достоверност" не се основава на убеждения, а на факти. А факти няма. Историйката за дете, пуснато в кошница по река е разказвана и препредавана много пъти в митологията на много народи и евреите нито са първите, нито най-оригиналните. Между другото, същото се е разказвало и за Аспарух - че е "детище, три години в кошница носено"....
  • Използването на думата "легенда" по отношение на събитията свързани с личността на Мойсей говори за изначално неразбиране на историческата достоверност на библейските текстове. За да бъде убеден някой в позицията на другия, трябва да е непредубеден, което не се отнася за вас. Всеки носи отговорност за убежденията си, защото именно те определят курса на живота му. "Историйката" за Мойсей го доказва.
  • Не разбирам какво саркастично има в това, че легендата за Мойсей е записана хилядолетие преди Библията или че монотеизма е изобретен много преди евреите. А ако пък не е вярно, спокойно бихте могъл да ме опровергаете....
  • Саркастичните коментари относно Библията доказват единствено колко жалко всъщност е човешкото его.
  • Да, също така Библията не преписва и историйката с Мойсей, който бил поставен в кошница като пеленаче, въпреки че съвсем същата е позната хилядолетия по-рано с асирийския цар Саргон. Нито преписва идеята за монотеизма от египетския фараон Ехнатон. Нищо отникъде не преписва....
  • Благодаря за изказаните мнения. Независимо, че с някои от коментиращите говорим на различни езици, оценявам желанието ви да изразите позиция върху темата. И още нещо... Библията не преписва историята за потопа от епосът от Гилгамеш, а разказва историята за потопа, която се намира и в други древни писмени извори. Защо ли... Просто защото историята за потопа е реална история, която е записана от множество независими автори.
  • Извинете, Латинка, аз не питам кое с какво кореспондира, а питам дали епосът за Гилгамеш е по-стар от Библията и дали историята с потопа например не е директно преписана в Библията от него. И моля ви, след като сте толкова запозната и толкова сте категорична, моля ви отговорете ми със свои думи а не с линкчета. Благодаря!
  • Боравенето с Божието слово е твърде отговорна мисия и едва ли някой може да бъде Проповедник без да спори с атеисти.
    Но нали всекиго от нас носи някаква събудена надежда за продължаване на живота и любовта?
    Доктринерството не е начин да наложим мнението си, като единствено вярно.
    Съгласен съм с Петър Димитров,че тиранията използва Божието мълчание, за да наложи властта си над свободомислещите.
  • khanas (Анани Ананиев), Библията не кореспондира с митове, легенди и приказки.

    https://www.jw.org/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5/
  • Латинка, това, че например записките на Гилгамеш са се появили преди Библията, значи ли, че Библията е преписани от клинописа на шумерите?
  • Бог никога не прави грешки! Той е планирал всичко от създаването на света до неговия край.
    https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-does-God-make-mistakes.html

    Имайки предвид, че Библията се е появила първа това означава, че Корана, Талмуд, Кабала и други са преписани от нея. Да не говорим, че са копирани част от нещата в Нея.

    Талмуд:
    https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D1%83%D0%B4

    Кабала:
    https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0

    Корана:
    https://greshkivkorana.wordpress.com/2010/09/14/%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/

    Благословена вечер на теб и твоите близки, Петър1 (Петър Димитров)!
  • “На изток от рая” е по-велика книга от Библията, Латинка. Също и “Братя Карамазови.” Също и много други. Библията е една от многото книги: има и Коран, Талмуд и още и още. По-добре е да се каже: “За мен Библията е най-великата книга.” Сещам се за една мисъл, не помня от кого беше: “ако някой ти каже, че е наполовина прав - вярвай му. Ако някой ти каже, че е три-четвърти прав - бъди нащрек. А този, който ти казва, че е напълно прав е страшен насилник, тиранин и лъжец.” Хубава мисъл. Няма една и абсолютна истина, има много малки истини. За Бог вече не съм сигурен, че е този, за когото го мислят: той направи много грешки, и продължава. 👍
  • Най-великата книга е Библията! Тя е сътворена в стихове!

    Тук може да се прочете за Божието време:

    https://propovedi.org/%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5/

    https://www.churchofjesuschrist.org/study/manual/gospel-principles/chapter-24-the-sabbath-day?lang=bul

    https://biblesociety.bg/blog/view/49/vremeto-prostranstvoto-i-bog
  • Аз лично харесвам повече “Песен на песните” от същия автор. Защото е поезия. “Еклесиаст” или “Книга на мъдреца” е един текст, писан от старец, който вече е усещал, че дните му се свършват. Хайде да не генерализираме понятието “време”, и да не търсим под вола теле: Соломон (защото на него се приписват горните две книги) е писал за това, което е преживял и научил, а не алабализми и обобщения. Също така, има един прийом в литературата, който се нарича “притча.” И в новия завет се използва също. Да не говорим за това, че същинският “Еклесиаст” се е променил доста след хилядолетията преписи и редакции. Вероятно е така. А с времето трябва да се внимава. С Господ също.
  • Съжалявам, това ми се струва твърде слабо и неубедително. Не искам да излагам аргументи, но ако Господ е създал Времето, едва ли ще се вманячава като шивач за периодите, когато се кърпи и когато закърпеното му се раздира. Идеята на Еклесиаста, според мен, е, че не господ, а времето без главни букви (едното и другото) диктува живота. А кое е време и кое господ - животът ще подскаже. Или пък не. Но очевидно те не са тъждествени.
  • Благодаря, smelo_sarce (Явор Костов)!
  • „Ако разгледаме стиховете от 3 глава на Еклесиаст именно през тази призма, те ще придобият по-дълбоко значение за нас. В този смисъл, видяно от позицията на Бога, времето за хората от света може да не е същото като времето за търсещите царството. Времето за война за света, за народа на царството може да се окаже време за показване на милост, време за познаване същността на вярата в Божия Син, време за практично споделяне на Благата вест...“
    Прекрасно казано! В контекста на цялостната обществено-политическа обстановка написаното говори изключително красноречиво. Благодаря, Явор Костов.
Предложения
: ??:??