Поддържам становището, че бедността у нас е умишлено създавана и съвсем целенасочено управлявана.
Ние не произвеждаме чак толкова малко, колкото са малки доходите и пенсиите ни. Това ни го казват отколе и от Европейската комисия, и от други места. Най-различни анализатори споделят: „Да, у вас много се краде. Икономиката ви буксува. Но все пак не сте дотам зле, колкото зле живеете.”
Краде се навсякъде и навсякъде по света има корупция. У нас обаче кражбите и корупцията са зловещи – това е зверско насилване на цял един народ да мизерува, за да охолстват два или три процента от населението.
И затова смятам, че бедността е нужна на управляващите, за да затлачват с нея всякакво усилие, всяка проява на воля и желание за борба срещу тиранията на алчността. Бедният няма воля; тя е счупена като самочувствието му, като желанието за радост, удоволствие от живота, надежди. Бедността смила всяка човещина, българите стават все по-озлобени един към друг, не само към държавата. Бедността е най-успешни ...