1.08.2019 г., 16:59

За да те има, любов!

1.8K 1 0

… Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.

Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуват картини от намерената, съхранената любов.

Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато поискаме това.

Някъде далече тъгата ридае като беззащитно дете, но твоята обич разбива с милувка бича на плача.

Ритъмът на сърцето диктува полета на мисълта- към теб е той! 

Косите ми са уморени и полягат върху мъжката ти гръд, успокоени.

Тишината вече не ме плаши. Тя не е като гробище. А просто спокойствие с воал от ухания на треви и цветя.

Вятърът моли близкото щурче да посвири любима песен.

Нощта е хладна, но телата-горят.

И утрото не е поредната химера към щастието, а сбъднат сън с чаша кафе и с две влюбени очи, Любими!

 За да те има, любов!... Бъди!.... Защото те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...