… Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуват картини от намерената, съхранената любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато поискаме това.
Някъде далече тъгата ридае като беззащитно дете, но твоята обич разбива с милувка бича на плача.
Ритъмът на сърцето диктува полета на мисълта- към теб е той!
Косите ми са уморени и полягат върху мъжката ти гръд, успокоени.
Тишината вече не ме плаши. Тя не е като гробище. А просто спокойствие с воал от ухания на треви и цветя.
Вятърът моли близкото щурче да посвири любима песен.
Нощта е хладна, но телата-горят.
И утрото не е поредната химера към щастието, а сбъднат сън с чаша кафе и с две влюбени очи, Любими!
За да те има, любов!... Бъди!.... Защото те обичам!