За да те има, любов!

… Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.

Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуват картини от намерената, съхранената любов.

Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато поискаме това.

Някъде далече тъгата ридае като беззащитно дете, но твоята обич разбива с милувка бича на плача.

Ритъмът на сърцето диктува полета на мисълта- към теб е той! 

Косите ми са уморени и полягат върху мъжката ти гръд, успокоени.

Тишината вече не ме плаши. Тя не е като гробище. А просто спокойствие с воал от ухания на треви и цветя.

Вятърът моли близкото щурче да посвири любима песен.

Нощта е хладна, но телата-горят.

И утрото не е поредната химера към щастието, а сбъднат сън с чаша кафе и с две влюбени очи, Любими!

 За да те има, любов!... Бъди!.... Защото те обичам!