vega666 (Младен Мисана) 27 декември 2018 г., 16:35 ч.  

За Хари Потър и още нещо... 

139 12 9

                  Най-напред - честито Рождество, уважаеми читатели!

 

 

 

"Промени себе си, за да промениш света."

 

Тази максима, стара колкото земната цивилизация, битува в главите ни още от училищната скамейка. Нейният подтекст е тривиален. Променяйки себе си, ние променяме нашия светоглед, а тогава светът започва да ни изглежда другояче. Естествено можем по указаната рецепта да променим света по 1001 начина. Например като се научим да гълтаме големи пирони или да се храним с отровни змии. Друг начин е да се втурнем към смирението, както ни учат религиите и да станем по-кротки от блеещите агънца, защото поне няма да блеем. Това е особено изгодно на управляващите, които търсят всевъзможни начини да ни лумпенизират, за да нямат отпор на деянията си и "жълти жилетки". Какво по-хубаво тогава за тях от самолумпенизиращите се индивиди. Неслучайно открай време църквата върви ръка за ръка със светската власт и дори ни пробутват мисли от типа:

 

"Божието - богу, кесаревото - Кесарю!",

 

приписвани на самия Иисус /нещо, което поне на мен ми звучи абсолютно неправдоподобно и никога не бих се вързал на тази евтина фарисейска фльонга/. Със същия успех бихме могли да се променим, нагълтвайки се с наркотици /по-евтиният начин е - с алкохол/ и светът тутакси ще започне да ни изглежда различен. Много от религиите ни призовават:

 

да търпим и да се радваме на страданията,

 

понеже чрез тях сме се извисявали духовно. Отново удобна теза за управляващите, защото те и без това друго, освен страдания, не са в състояние да предложат на масите. И като компенсация за страданията, търпението, смирението, естествено идват голословните обещания за:

 

добруване в отвъдното.

 

Няма принципна разлика между този подход и подходът на комунистите, които ни обещаваха светло бъдеще. Единствената разлика е, че тяхното светло бъдеще не се състоя, а и всички разбраха, че няма никога да се състои на този свят. Докато светлото бъдеще на религиите е неопровержимо в този свят,

пък иди че го опровергавай в другите светове /ако въобще има такива/.

 

             Другата максима е: 

 

"промени света, за да промениш себе си."

 

Това е трудна за изпълнение програма. Особено от отделен индивид, роден, при това, в т.нар. "трето съсловие". Един Михаил Горбачов - геният отрязал главите на стоглавата комунистическа ламя, по начин, който и най-смелият фантаст не би предположил, стори именно това. Той промени картата на света и именно благодарение на него и ние българите вкусихме от сладките плодове на демокрацията. Друг е въпросът, че след това у нас възникна картина сходна с тази след консумацията на плодове, от Адам и Ева, в Едем /райската градина/. Като че ли митарствата на българите, напомнящи много

 

миграцията на змиорките към Саргасово море,

 

осъществявани чрез буквална евакуация на младите през терминал 2, са рожба най-вече на несгодите на демокрацията, но за това едва ли Горбачов ни е виновен. Да не забравяме, че още в българския ген е заложена тази склонност към миграция. Чисто исторически тази хипотеза се илюстрира с преселението на двете прабългарски орди - тези на Кубер и Аспарух, тръгнали от Волжко-Камска България и акостирали на балканския полуостров /Кубер в днешна Македония, а Аспарух в днешните български земи/. В това отношение съдбите на българския и еврейския народи са доста сходни. Но докато

 

първият е мигрирал по собствена воля, вторият е бягал от робството си в Египет.

 

И докато първият се е заселил в един земен рай /отбелязано дори в химна му/, то вторият се е заселил в единствената земя, където не е имало петрол, която сякаш по ирония на съдбата е наречена Ханаан /т.е. обетована земя/. Друг е въпросът, че

 

първият народ е на път да превърне своя земен рай в пустиня,

 

докато

 

вторият се опитва да превърне пустинята, която обитава, в земен рай.

 

            Но да се върнем към втората максима. Обикновените хора, още от деца, мечтаят да осъществят нещо подобно и техните мечти се подхранват от приказки за магьосници, които само с леко махване на една вълшебна пръчица господаруват над света. Ако не е вълшебна пръчица, то ще е научно изобретение, даряващо могъщество на притежателя си, както е в знаменития роман на фантаста Александър Беляев "Владетелят на света", където главният герой - злодеят Щирнер, изобратява апарат за масова хипноза. Военните с нищо не отстъпват на тези детски мечти. Отделят се огромни средства от бюджетите на всички държави, за да бъде конструирана тази вълшебна пръчица. Случилото се с банка КТБ, както и с изчезналите прословути 2.5 милиарда, свързвани с името Мургина, а също и с афери, чиято тайна никога няма да узнаем, доказва, че и от нашата скромна държава се източват големи потоци пари, пренасочвани към външни централи за разработване на магически оръжия. Не бих се учудил, ако някой ден се окаже, че

 

финансираме и проекти, свързани със Зона 51 и Капустин Яр, по направление - Хуманоиди и Неидентифицирани летящи обекти.

 

           Всеки, който е учил поне малко квантова механика знае, че наблюдателят в микроскопския свят е на практика магьосник. Със самото си наблюдение той променя наблюдаваното. Това следва от т.нар. индетерминистичен принцип на един от бащите на квантовата механика - физикът Вернер Хайзенберг, който го установява с помощта на едно неравенство. Този принцип гласи, че

 

не можете едновременно да знаете импулса на една елементарна частица /например на електрона/ и нейните координати.

 

Казано опростенчески - не можете едновременно да знаете точните стойности на скоростта и координатите на една наблюдавана от вас елементарна частица. Бих изразил това още по-ясно, отбелязвайки за пръв път нещо, за което физиците не са се досетили. А то е, че

 

един наблюдател на елементарна частица не може да знае нейното настояще и едновременно с това да узнае дори най-близкото й локално бъдеще.

 

Това е най-ефектната формулировка на принципа на Хайзенберг. Фактически наблюдателят чрез своето наблюдение непрестанно променя пейзажа на квантовия свят. Съгласно разбиранията на Копенхагенската школа, това не се извършва по причина на обстоятелството, че наблюдаваме микросвета с макросредства, а е неизбежен феномен между наблюдател и квантова реалност. С други думи, всеки от нас става магьосник, като Хари Потър, в квантовата реалност. Даже и това да не му се иска! Може би ще пожелаете да узнаете причината на това явление. Ще ви го обясня така.

 

Квантовата реалност произвежда светкавично вълни променящи мигновено пейзажа,  дори и при най невинно движение от страна на наблюдателя.

 

Например при падането на негова мигла. Всъщност всяко микроскопично движение в квантовата реалност е приравнимо към някакво нейно наблюдение. Така стоят нещата на микроскопско ниво, където всеки един от нас е всесилен магьосник. Другояче казано

 

микроскопският свят е силно неустойчив -

 

малки промени у наблюдателя могат да доведат до големи промени у наблюдаваното. Тоест, т.нар. "ефект на пеперудата" коли и беси в този свят.

 

             В макроскопския свят нещата са доста по-различни. На пръв поглед той е един устойчив свят. Една почти незабележима промяна у наблюдателя не води до големи промени в наблюдаваното. И въпреки, че Едуард Лоренц провъзгласи своя "ефект на пеперудата" в цял клас метереологични явления, утвърждавайки, че

 

махането на невинните и нищожни крилца на красивото насекомо в единия край на планетата може да доведе до урагани в другия й край,

 

то все още не е ясно кои точно наблюдения са свързани с "ефекта на пеперудата". В противен случай ние с вас вече щяхме да си служим с методите на Хари Потър. Няма съмнение, че денят когато Хари Потър ще излезе от страниците на знаменития роман и ще дирижира събитията по планетата със своята пръчица, шеметно наближава. Нека си пожелаем, обаче, този ден да не настъпи в наши дни!

 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • vladetoned (Владислав Недялков) Впечатлен съм от възможността на Автора да "чете между редовете" на нашата действителност и да "види невидимото за нас", сякаш е благословен от самият ни Господ.
    Аплодирам силно и поставям това произведение в мои Любими и Избрани творби.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) 😆!!!
  • Петър1 (Петър Димитров) Умело написано есе, Младене!
    Красиво съчетание между познатото и търсеното.
    Честито Рождество Христово!
  • RainaVakova (Райна) Не си за този свят ти! За по-мислещ и по-чувстващ, за по-търсещ и по-интересен си! С възхита, момче!
  • limeruna (Йоана) Все пак има магия, дори и някои хора да не вярват. Именно вярата е способна да предизвика истински чудеса. Малко ме притеснява това, че пишеш, че е по-добре Хари Потър да не излиза скоро от страниците на книгата. Истината е, че той вече е тук Хари Потър е момчето, което успява, детето, което вярва, хубав пример за децата, хубав пример беше и за мен. Най-магическото в книгата е това, че хората вярват в децата. Не способността на човека да прави разни неща е лошото, неспособността да реши кое е правилно и кое не, склонността да прави лоши неща със своите способности са лошото. Затова образованието, науката, литературата, книгите са толкова важни. Да се научим да видим другия човек до нас и да не го нараняваме, да изучаваме света. „...на микроскопско ниво, където всеки един от нас е всесилен магьосник“... но защо не и в нашия ум? Дали в училище учим за магия или за математика, има ли чак толкова голямо значение?
    Много интересен текст, замисли ме.
  • voda (Елица Ангелова) Може да е утопия, но твърдението, че първо трябва да променим себе си, за да се промени
    и светът, е приемливо: ако всички се променим към добро, с деянията си ще подобрим и света( не да го приемаме по друг начин, а да го променим).
    Както винаги, демонстрираш ерудиция, Мисана!
    Честито Рождество и весели празници!
  • Елка (Елка Тодорова) Няма съмнение, че ако всеки тръгне да прави магии, за да промени света както той иска да бъде, ще настане апокалипсис! А ако оставим политиците да дирижират, може и без магия да стигнем до Апокалипсис! Остава да си пожелаем живот и здраве и ...Честито Рождество!
  • LiaNik (И.К.) "С други думи, всеки от нас става магьосник, като Хари Потър, в квантовата реалност. " То ще сме едни магьосници! Все с дупки по дрехите от сгрешени магии. Извън "книжовната шега" - отново замисляш с творбата си Младен. Благодаря и Весели празници!
  • brinne (Мариана Бусарова) Честито Рождество, Младене!
    Извънредно любопитен и поглъщащ текст, който прави интересен паралел между непознатия свят на микроскопичното и един комерсиален бестселър. А дали Хари ще се развихри в света няма как да знаем ...

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.