" За" или “Против ”  

                                     “Комунизъм”  или “Демокрация”

       В последно време в социалните мрежи кипи и ври от спорове и коментари. Някои защитават своята позиция културно, стараейки се да  изразяват мнението си, позицията си без грубости и нецензурни изрази.  Други ругаят, псуват и също се стараят да защитават своето “верую”, като въобще не се интересуват, нито пък чуват своите опоненти.  Хора разни, различни интереси, различни съдби, различни мнения по въпросите, които ни вълнуват ежедневно. Всичко това е нормално, като изключим псувните, грубостите и заплахите за “смърт”. Едни изпитват омраза и ненавист към “тоталитарния режим” на бай Тошо, други си спомнят с носталгия онова време, и им се иска то да се върне. Това  не са само “номенклатурчици” и “връзкари”.  Между тях има и много добри и честни хора, които преживяваха скромно със своите пенсии, ходеха редовно на кино и театър, купуваха си книги, децата им учеха безплатно. А профпредседателката им осигуряваше карти за почивка на море за 20 лева. Вярно те ходеха да почиват през юни или септември, а не през юли или август като другарката Председател, но почиваха.  А сега виждат морето само по телевизията, и то главно красотите на Босфора, покрай турските сериали, чиито герои непрекъснато бягат към брега щом имат тежък сърдечен проблем. Никога няма да забравя сълзите на едно малко момченце, хванало ръката на татко, който не можеше да му купи банани от сергията на Пловдивския панаир, защото сергията беше на “Кореком”. За мен това беше жестоко издевателство, гавра  над нашите деца. Някой потърси ли сметка от този, който беше наредил да се открие такъв щанд по време на Панаира? Не разбира се! През 1965 г. по покана на мои роднини заминах със съпругата си на гости във Франция. Разрешиха ни защото сме били “надеждни”, демек не сме врагова на “народната  власт”. Бяха ни разрешили да гостуваме цели два месеца - 60 дни, и имахме право да обменим в БНБ по 20 долара, т.е общо 40 дол.  Такава огромна сума, да се чуди човек как и за какво да ги похарчи. Почти по същото време други са ходили с приятели да вечерят в Париж, естествено с  правителствен самолет. Към всяка делегация, спортен отбор или просто туристическа група на Балкантурист имаше човек на ДС, който да следи за нашата благонадеждност. “Грижа за Човека”. А малкият Иванчо даже знаеше  името на този “човек” за когото се грижеше  не само Партията- закрилница, но и цялата държава. Сега всеки може да си купи билет, ако има пари, и да хукне по света. Индивидуално или чрез туристическа агенция(те са хиляди), всеки от нас  е  свободен да пътува и никой не го е еня дали ще се върнем  в Родината или ще станем “невъзвръщенци”. Тази дума съществува само в речниците на бившите соцстрани. Защото нито в западните езици, нито в африканските диалекти, нито даже при  племената в тропическите гори на Бразилия, такова понятие не съществува. При Тодор Живков, България беше достигнала до  девет милиона население, за 27 години страната ни загуби над два милиона. Всички говорят за Холокоста и арменския геноцид (1 500 000 жертви през 1915г),  а загубата на над два милиона население в България не  е ли геноцид, който все още няма име, нито пък музей. Кой прокуди нашата младеж, кой стана причина цели семейства да заживеят в чужди страни? Защо деца с 100% българска кръв не говорят български, не знаят да четат и пишат на кирилица, никога не са пели “върви народе възродени”, но даже не са чували тази Светиния на българската песен. И никой не е виновен! Всички са “светци”, особено ония 240 броя, които години наред НИЕ избираме. Избирахме ги, избираме ги и ПАК ще ги изберем. Е, тук-таме има по някоя малка промяна, но основният екип са  вече професионалисти, усвоили прекрасно жонглирането със словото, говоренето с часове, без да има мисъл в казаното. И все повече и повече там навлизат млади, амбициозни красавици, които вече не рядко сядат на министерски кресла. Всички забелязват този факт, но го приемат, както беше приета и “чалгата” като нова национална култура. Чавдарчета, пионерчета, комсомолци, от 7  до 28 годишни млади хора. Пионерска организация, Комсомол – младежки организации, инкубатори на верни партийци с промити мозъци. Така е, там ни промиваха мозъците, в много случаи успяваха, в други заблуждението беше времено, който си имаше очи, уши и малко акък в един момент проглеждаше и започваше да си задава въпроси. Търсеше отговори, някои намираха лесно, други по-трудно, а имаше и такива, които никога не ги намериха. Имаше Дворци на пионерите, имаше студентски и младежки клубове, имаше клубове по интереси, децата и младежите участваха в самодейни хорове, театрални състави, танцови трупи, занимаваха се с авиомоделизъм, корабомоделизъм, имаше масов спорт, кросове, спартакиади и т.н и т.н. Всичко унищожихме! Добре, разтурихме тези вредни за младежта организации, а какво предложихме в замяна? Предложихме им...... едно голямо НИЩО! Направо ги изгонихме на улицата, да се справя кой как може. “Свобода!”. Лесна плячка за наркодилъри, за секти, за бандитски групировки. Браво на нас, прекрасно се погрижихме за подрастващото поколение, поколение на което България ВЕЧЕ разчита. Те са вече надхвърлили 30-те. И на какво ги научихме? Какво бъдеще им начертахме?  Терминал 2!  Това е бъдещето! Колко ни лъгаха, че ще настъпи “светло бъдеще”, изградихме няколко вида социализъм - напреднал,  недозрял, зрял, и накрая “ презрял” и по-точно казано “презиран”. А за някои побързали към Терминал 2 още през 1990, светлото настояще е вече факт. Много предприемчиви, интелигентни, образовани, и даже не много образовани БЪЛГАРСКИ МЛАДЕЖИ с труд и постоянство( колкото и шаблонно да звучи) успяха да изгрдат   светло настояще за себе си, за семействата си, за децата си и са щастливи. Вярно, от време на време има малко носталгия, родният дом, домашната ракийка на дядо, баницата теглена от баба  ги карат да избърсват влагата в ъгъла на окото, но редът и дисциплината, неспряното парно, спокойствието и комфортният живот са компенсация за миговете носталгична слабост. Можеше ли да избегнем този геноцид! Това е главният въпрос! И отговорът е пред нас, даже бих казал В САМИТЕ НАС! Ще го намерим ли днес или не? Защото утре, утре ще бъде много късно!