Опитах се да я последвам... бях на крачка да я хвана... съвсем близо...
една малка стъпка ме делеше от осъществяването на мечтата ми...
Вложих всичко, което имах  - сърце, душа, разум, сила, чувства...
Всяка една молекула от мен работеше неуморно за постигането ù...
И в един момент се осъзнавам отново най-долу... паднала... нямаща сила
да се изправя... предадена... наранена и съкрушена...
Но трябва ли да спра да се боря... да се предам на отчаянието и самотата в
този момент... Мога да кажа, че за първи път в живота си успях да съчетая дори отрицателните черти на характера ми да работят за постигането на някакъв резултат... Никой не вярваше - дори и самата аз... Не мислех, че ще успея да направя нещо, което никога до сега не бях правила за такъв кратък период... Че ще успея да усвоя неща, които хората усвояват за месеци, едва за три седмици... Ала един човек повярва и доказах на нея и на себе си, а дори и на всички околни, че когато искаш нещо със цялото си същество, намираш сили дори от нищото, за да го
постигнеш... че намираш начин незабелязано да извадиш последния коз -
грам сила от ръкава си и така съумяваш да спечелиш раздаването...

Ала това, че си спечелил едно раздаване, не означава, че ще
победиш в играта... Вдигаш "контра" на "всичко коз" с първите пет карти, които
видиш, но ако от тестето не излезнат другите три, които са ти нужни... ами
в него момент няма значение, че си имал, че си рискувал и че си бил на
милиметър от победата... тогава всичко отива по дяволите... Няма значение
колко си се борил и лишавал... няма значение колко си заложил... Ти
оставаш губещият... но може би вътрешно се питаш... "Защо аз? " и
отговорът на въпроса е - Случва се на всички, в различни нюанси на късмета
това, че си загубил тази игра, не означава, че ще загубиш и следващата, ако
съумееш да си извадиш поука... Красотата на успеха не е в това просто да успееш, а да успееш, въпреки че си се провалил... Да успееш след всяко поражение,
да излекуваш раните си и да се надигнеш три пъти по-силен от земята...
Замисляйки се над всичко това, което ми хрумва в този късен час... и препрочитайки
всяка написана дума от самата мен... давам нов старт на късмета си... разбирам,
поучавайки сама себе си, че не трябва да се предам, не трябва да се сломя пред нея,
просто трябва да продължа да я преследвам, а все някога ще успея да я осъществя
тази моя абсурдна мечта... Помислете над това дали ще наведете глава... или ще
я изправите два пъти по-високо от предния... Помислете дали си заслужава да
правиш това, което обичаш... Да се наслаждаваш на всеки един момент... Просто
да бъдеш щастлив...